За азазика на Азазел, или за втвърдяването на определителния член
La celebridges Lalangue „Без съмнение езикът е направен от lalangue“, отбелязва Жак Лакан, посочвайки амбивалентността на този „тъмен предшественик“ – едновременно първичен език и предразбиране, оставащо невъзможно за пълно интегриране в реда на означаващото и смисъла. Терминът, сглобен от определителния член la и съществителното langue, предполага като един от своите (не)възможни преводи формата „езиезик“. Това своеобразно фонетично заекване огъва класическото разбиране за системно-структурната същност на езика и разколебава неговите ясни граници. В генеалогичен план този (ези)език препраща към ранните хипотези за произхода на човешката реч: „Prima gentium lingua poetica“ („Праезикът на народите е бил поетически“), заявява още Джамбатиста Вико. Дори етимологията на класическото bar-baros – с което елини и римляни маргинализират Другия – отвежда тъкмо към артикулационното заекване, към онзи, който не говори, а „барбаросва“. Ако глаголът е „слонът“ в българската граматика, то прехо...
