Българите, които са изключителни, приличат по своя расов тип и по дрехите си на нашите бретонци
„Тук ще си позволя един цитат от наблюдението на французина Ксавие Омер дьо Ел, в същия този район (ок. съвр. сел. Гарибче, б.м.), извършено към средата на 19. век, защото в това описание може да се види съхранена жива традиционната картина на древното мореплаване, обитаване, риболов и властване, по Босфора и началото на Черно море, в доиндустриалната епоха на Балканите: „…ние имахме добрата съдба да срещнем при Вусуния (Voussounia) петдесетина българи и гърци, заети с хвърляне на мрежите си в морето…
Те вършеха работата си внимателно. Като пееха и минаваха всичко през ръцете, си те заградиха едно кръгло пространство, много приличащо на провансалската фарандола (la farandole). Сетне една част от тях се качи на специална риболовна пирога. Дузината гребци ѝ дадоха такъв силен тласък, че тя бързо изчезна зад първия риф… тези хора браздяха морето с голяма пресметливост, за да затворят и хванат рибата… Българите, които са изключителни, са народ едновременно морски и земеделски и много приличат по своя расов тип и по дрехите си на нашите бретонци във Франция. Те държаха монопола на риболовните дела в Босфора и около неговото устие в Черно море. Техните елегантни барки се появяваха внезапно (на деня и на часа), браздейки водите с извънредна бързина, също като известните каици от брега на Константинопол; заливът при Буюк-Дере, изглежда е техният главен квартал. Паламудът е малка риба тон, представляваща най-важният обект на техния риболов. Точно българите са тези, които държаха единствени основния риболов, който се правеше в тези води… (Thracia Antiqua 12, Калин Порожанов).“
Любопитното споменаване на българи и гърци като съставни части на една общност намира също така любопитни (ако и силно отдалечени във времето) паралели в двуезичните надписи (на гръцки и тракийски) от VII-VI-V в. пр. Хр. в полиси и базилейони-резиденции по цялата крайбрежна ивица на т.нар. от Порожанов Thracia Maritima, включваща бреговете на Черно, Мраморно и Бяло море, като напр. от Месамбрия, Зоне, Самотраки.
Те вършеха работата си внимателно. Като пееха и минаваха всичко през ръцете, си те заградиха едно кръгло пространство, много приличащо на провансалската фарандола (la farandole). Сетне една част от тях се качи на специална риболовна пирога. Дузината гребци ѝ дадоха такъв силен тласък, че тя бързо изчезна зад първия риф… тези хора браздяха морето с голяма пресметливост, за да затворят и хванат рибата… Българите, които са изключителни, са народ едновременно морски и земеделски и много приличат по своя расов тип и по дрехите си на нашите бретонци във Франция. Те държаха монопола на риболовните дела в Босфора и около неговото устие в Черно море. Техните елегантни барки се появяваха внезапно (на деня и на часа), браздейки водите с извънредна бързина, също като известните каици от брега на Константинопол; заливът при Буюк-Дере, изглежда е техният главен квартал. Паламудът е малка риба тон, представляваща най-важният обект на техния риболов. Точно българите са тези, които държаха единствени основния риболов, който се правеше в тези води… (Thracia Antiqua 12, Калин Порожанов).“
Любопитното споменаване на българи и гърци като съставни части на една общност намира също така любопитни (ако и силно отдалечени във времето) паралели в двуезичните надписи (на гръцки и тракийски) от VII-VI-V в. пр. Хр. в полиси и базилейони-резиденции по цялата крайбрежна ивица на т.нар. от Порожанов Thracia Maritima, включваща бреговете на Черно, Мраморно и Бяло море, като напр. от Месамбрия, Зоне, Самотраки.
Коментари
Публикуване на коментар