Границата на творбата

Творчеството на Самуел Бекет – граница на творбата. С това изречение започва есето на Андре Клаве от 1984 г., посветено на нобелиста. Нещото, което изглежда съм пропуснал, че, по ирландска линия, през 1928 г. в Париж Бекет става секретар на Джеймс Джойс, от когото е във възторг, в безкрайна провокация. Този факт като че най-добре обяснява "краха на словото" и соматичната екзегеза в "археологията на нищетата". Двадесет и първата книжка на едногодишното списание "Хермес" идва и с втората част от "Труд-Прах": "Въздухът е изкривен. /.../ Синигерите слизат от небето."