За потребността

Изглежда трябва да се примиря с тезата, че писането е своего рода компенсаторен механизъм по отношение на социални фрустрации и интимни потребности с фиксация върху механизмите на нарцистичния опит. Това означава, както пише проф. Милена Кирова, че литературната продукция е въобразена действителност и място на себеинсценировка. Но нима граматическата, или граматологичната, травестия /себеинсценировка/ не формулира самата литературност на литературата: "Въх, умрях и сега аз съм мъртъв. Време е да ви разкажа какво се случи след смъртта ми." Има ли въобще не въобразена действителност? - Тази на моята смърт, или друга; тук и сега, където и когато съм жив мъртвец и правя опит да аргументирам някаква все още неясна теза, едва доловимо усещане. А може би в литературната продукция няма място за невъобразимото? На този хлъзгав терен изглежда никой не може да бъде имунизиран от социални фрустрации, интимни потребности и пр. медикаменти на психаналитичната амбулатория. Но фиксацията, тук и там, е само специфичен акцент, зле темперирана промяна в тембъра на гласа, поне що се отнася до артикулацията на една налудност, която приобщава и размива разликите.