Disiecti membra poetae

Митът за разкъсването на Орфей от тракийските жени заема централно място в митичната биография на певеца (Богданов 1991). Целта на тази статия е да покаже как „разкъсването” на поета отразява тълкуването на поемата и песента като органично тяло с обособени членове/части, а неправилното изграждане на текста може да доведе до неговото разкъсване, т.е. да лиши от социално функциониране, от „живот”, този жив организъм. Разкъсването на Орфей и разкъсването на песента са аналогични на ритуалите на жертвоприношението, те са начини за кодиране на комуникационните процеси в архаичното общество.

Й. Свенбро има пълното право да види в тази терминология сакрифисиалния произход на гръцката поетика (Svenbro 1993). Поднасянето на пеана като жертва на божество отъждествява песента с жертвеното животно (напр. Pind. Fr. 36a Snell; дитирамбът е наричан „бик” – Pind. Olymp. 13,19; Burkert 1966: 98), а победителят в поетическото състезание печели бик за себе си и трипод, който посвещава на Дионис, поради което богът получава епитет taurophagos, бикоядец (Sophocl. Fr.607 Nauk; ср. с поета Симонид, който преди поредното състезание се хвали, че вече е спечелил петдест и шест бика – Simonid. Fr. 79 Diehl). Поетическият текст се превръща в икономически еквивалент на месото на жертвата (ср. формулата в Омировите химн „В замяна на моята песен – месо, за да живеем”). В тази светлина може да се разгледа и едно странно наказание у скитите на гадатели, провинили се с лъжливо предсказание (Herodot 4.69).

Й. Свенбро разглежда многобройните съответствия в общия терминологичен речник на жертвоприношението и поезията: поетът често е отъждествяван с жреца, който коли жертвата – наричан е logomageiros, който коли думите (за ролята на магейрос – убиеца на жертвеното животно в обредната структура на жертвоприношението вж. Berthiaume 1982), а по диалектическия метод на Сократ за мислителя е необходима способността към diairesis, „да реже на части... като избягва средствата на лош магейрос” (Plato Paedr. 265 e). Магейросът трябва да знае само дотолкова, доколкото да извърши разделението на членовете на жертвата, поетът има за цел да знае, за да създаде soma enteles, „съвършеното тяло” на поемата, т.е. да постигне онази вътрешна логика между частите на „тялото” на поемата, трагедията или химна, без която те не могат да функционират като цялостен организъм (за „биологичния” подход на Аристотел към поезията вж. Rees 1981).

Думата, поемата е тъждествена на възлиянията и жертвите, които хората принасят на боговете, тъй като освен с нектар и амброзия боговете се хранят и с думи (Plato Phaedr. 227 b; за Пиндар песента е възлияние – Pind. Isth. 6.7-9). И като всяка жертва, поезията осигурява нарастването на time, обречена на бога. И като всяка жертва, поемата трябва да бъде разчленена – още Емпедокъл твърди, че поетът знае как разказът, logos, се разрязва, докато се стигне до жизнения център – неговите вътрешности/дреболии, splanchna, т.е. онази част от жертвата, която се изпича на олтара и първо се разпределя между участниците в жертвоприношението (Empedocl. Fr. 31 B 4 Diels-Krantz; вж. Detienne, Vernant 1978: 139sq).

Затова и именно този „център”, в който е скрита истината, става обект на гадаенето (прорицанието по вътрешностите на животно е сред най-разпространените дивиноторни практики през древността – вж. Bouche-Leclercq 2003). Аристофан осмива Еврипид, който „разрява(козешките) думи на части” (Aristoph. Ranae 828), сякаш са жертвени животни. Великият комик използва и глагола anaderein (Aristoph. Ranae 1106), „одирам”, който също принадлежи на сакрифисиалната лексика, тъй като второто действие след убиването на жертвата се състои в нейното одиране (Durant 1986; 1993: 196). Както се знае, кожата на жертвеното животно отива при жреца (Burkert 1993). От друга страна, в погребалните ритуали кожата на принесеното в жертва животно често се използва за изготвяне на чучело, което се издига край могилата (за същата практика у скитите вж. Herodot 4.72).

Затова и инструментът на поета е „ножът”, с който „реже” метриката на стиха. Може би поради това и Аполон, богът покровител на музиката и поезията, е „с нож в ръка” (Detiennе 1998). Хораций има една прочута формула: „disiecti membra poetae”, „членовете на поета, разрязан на части” (Hor. Sat. 1.4.62). В тази метафора, която сигурно се отнася не до тялото на самия поет, а до поетическия дискурс, е целият мит за Орфей и затова Й. Свенбро не изключва възможността в нея римският поет Ений да е отъждествен с тракийския певец (Svenbro 1993: 240).

Фрагменти от “Разкъсаният Орфей или разкъсаната песен”, Иван Маразов, Литературен вестник, бр. 39, 2010