Из "Готи и гети II", историческо четиво

Към това заключение ще ни доведат и историческите извори, както и археологическите изследвания върху материалната култура на населението, обитавало от втората половина на І век пр. Хр. до ІV и отчасти до VІІ век сл. Хр. територията между Източните Карпати, Черно море и Южна Украйна. Тъй като за историческите извори се дава в този сборник подробно изложение, тук само ще споменем техните главни данни. А според тях цялата централна и северна част на Балканския полуостров, заедно с отвъддунавските земи до Карпатите и северното черноморско крайбрежие от най-дълбока древност е била обитавана от еднородно и едноезично население, което античните автори наричат с различни сборни имена и предимно траки и скити, като последното название се дава на северните племена заедно с названието сармати, а като синоним на траки в най-древната епоха се употребява названието хети или по немски хетити*, заместено през римската епоха с названието гети, а от края на второто десетилетие на ІІІ век сл. Хр. – с названието готи, което няма нищо общо с названието на германските «готони» в Централна Европа.

В този смисъл и всички антични автори, които в трудовете си споменават народ под названието готи, се считат за задължени да пояснят, че тези готи са един и същ народ с известния от дълбока древност под названието гети – респ. хети. От ІІ век пр. Хр. античните историци разграничават при този етнос два отделни народа: даки, населяващи района на северозапад от Дунав, и гети, които до завладяването на Балканския полуостров от Рим населяват северната и централната част на полуострова заедно със земите отвъд Дунав, източно от земите на даките. При завладяването на Балканския полуостров от Рим част от неговото население приема върховната власт на империята като неин сателит, а друга част от това население отказва да се подчини на чуждата власт и се преселва отвъд Дунава. Пред общата заплаха от Рим гетите и даките се обединяват в една държава под обща власт на гетите.

Тази държава не успява да устои на римската инвазия и след Втората Дакийска война на Траян се разпада, гетите се оттеглят в източните райони на своята бивша държава, където под закрилата на непристъпните за римските нашественици планини те продължават необезпокоявано своето свободносъществувание в течение на следващите два и половина века до 378 година, когато под натиска на хунската заплаха получават от император Валенс позволение да се завърнат в своята родина отсам Дунава в качеството си на римски федерати, като поемат отговорност за защита на северната граница. Произлезлите през същата година размирици поради нежеланието на местните римски власти да предоставят на преселниците земите, напуснати от техните предци, завършват с победа на преселниците, в помощ на които идват техните близки и роднини отвън Дунав. А сключеният след размириците съюз с Рим узаконява вече окончателно тяхното присъствие на Балканския полуостров, като към тях се присъединява още значителен брой преселници.

Два века покъсно Юстиниан се опитва да запази статуквото, укрепява Дунавската граница, за да затвори достъпа за други бегълци от земите отвъд реката и потвърждава автономията на местното население – включително църковна в рамките на Архиепископията Първа Юстиниана. Неговите наследници обаче отказват да приемат и потвърдят условията на договора, сключен още в ІV век. При последвалите военни стълкновения между местното население и централната власт на империята, последната не е в състояние да окаже съпротива на завръщащите се в родината си преселници, които в течение на VІІ век заемат цялата централна и северна част на полуострова, където в 680 година пренасят и своята столица, в която се настаняват и представители на династията, управляваща големия многонационален военен съюз, наследил от своя страна предшестващия го съюз, известен в историята под названието Велика България и управляван от същата династия.

___________

* Името на този народ произлиза от преданието, че той произхожда от внука на Адам Хет, а формата хетити получава в немския език гражданственост от превода на Библията от Мартин Лутер.

Готи и гети, изследвания II, второ допълнено издание; стр. 190-192, д-р Асен Чилингиров