Вирус

Време е да си смените чипа.
Симеон Сакскобургготски

“Искаш ли да видиш призрак?” Всичко започва с едно съобщение по електронната поща. Ако се поддадеш, влизаш в “Забранената стая”... Следва сугестиране от порядъка на Откровението Йоаново. Призракът няма лице, но и най-добре да не го търсиш с поглед. Иронията е в солидарността; можеш да опиташ всичко, но дори “прагматичната вяра” си има заместител... в Евридика. Самотата, за нея иде реч. Японският хорър “Пулс” (Kairo) дава достатъчно храна за размисъл. Когато самоубийството се превръща в единствен изход. Известно утешение е, че всяка възраст е най-подходяща за кРАЯ. Остават само сенките на ближните, нещо като изсъхнало мастило, което се разпада на фини частици във въздуха. Има и някаква асоциация с Хичкок, едва доловима, но хвърля мост към 20-ото столетие. Когато обектът "а" вече почти се припознава като субект "А" от света на новите технологии, част от човешкото тяло, апория или протеза на Dasein (неинобитието). Макар опасността според Хайдегер да не е от възможното губително действие на машините и техническите съоръжения; “истинската опасност е загнездена в самата същност на човека, в подменената му от наличността личност.” (Dionis). Там е другият мост над Лета, реката на забравата. Тук е лодкарят Херон с пиратската си медия, или торентът. Митовете образуват и друг свръхбагаж; авторските права би следвало да държи Онзи от Назарет, нали Негово е царството...