СЛАВЕЯТ НА СЛАВЕЙКОВ

                                        

В слънцето на хубостта живях,

животът с вечно пладне ме наказа.

Стъпките сами подсказваха

посоките на пътя под небесната

жарава. Когато слънце не залязва,

това е нестинарска казън, казвах си

и плюех пепел, после с въглени

зачерквах казаното. В слънцето

на хубостта живях, но в амалгамата

на черно слънце хубостта ми

търсеше прохлада…