ПЕЯТ ПОНЯКОГА

Представи си… Ганьо без мускалчета, без мустак, голобрад,

фин-млечен се топи като шоколадов мус, i.e., фрапантен франт,

интелектуал на корицата на Танмодерн,

(It's easy if you try)

(Alphafranca animal)

Балканский лев, не канибал, много нежен, женен с деца,

вечер ръси женшен в спалното бельо на Ана –

същата Лилия, Многокрасивата,

(Plurabelle, да поясним)

не украинката Каринина.

Представи си сега…Този Ганьо Балкански да падне

с кански рев направо от балкона на световната слава

като убит от калека си Алеко със вестник, сиреч със думи

и стил летален в елементални пози.

(Imagine imago…)

Тоя джазов номер две-трипер ти му скрои,

като си представиш йоще хабилитиран любовник от Харвард,

червени дядовци и баобаби, хептен литературни хайвази…

Па пусни ги на слобо-да и слово-не,

(Дий, воля за власт, дий!)

ако щеш, на солунската анаграмитница

и в кръчмата Тук Иде Всеки.

Нейсе! Lassen sein! Щербен бринген глювайн