ПОЛУ-БАСНЯ ЗА ПОЛУ-ТРУПОВЕ, ПЛУТОН, ПЛАТОН И ПАНТАЛОНЕ

Ще взема всичките Пегасове и ще ида там, където не сте – в книжарницата – и където са всичките ми два романа, преведени на многобройните наречия на цивилизованите народи. А вий за Коледа и за Великден, където и да се не намирате, елате и купете си от тях книги и подарете на който няма, за да има и той/тя/то и да четат, за да има и той/тя/то емпатия и ум, което е изключително в това безумно време, където малцина имат смисъла и той тях. Йоще, – мисли си тоз дългун и дума, без въобще да се подсмихва, – онези, дето нямат Буквата, да не се обиждат, ако щат и пет книги да имат, Буквата като нямат, нищо нямат…

Но по едно време им втръснала таз басня и се дигнале Новите Социални, па изманифестирале срещу бестселерите. Ний, рекли Тез, ни сме ти на ръста, ни на медалите, от лайфстайлове не отбираме, нежели от корпоративни финансии. Мъртвото, рекли Същите, не е вече мъртво, а по-живо от живото. И призовали: Не купувайте, братя, от бестселерите и ще спрем лирическата инфлация! Да кажем НЕ на корпорацията, затуй плюйте на нейните бестиарии! И верно, литературата сякаш не била вече толкоз мъртва, както едно джудже разправяло по-преди. А както знаем, всяка полу-басня има си и полу-поука. И щом трупът гние, значи ядат го, затуй и таз марда мърдала.