Глашатаят самозванец

хванаха го и го биха

със светлината на крушките                     

Петър Чухов

И без това за днес, от този час, в Превъзходителство
на крачката, към порцелана устните, с`смеха на
твърде поучителното отегчение на въздуха, в света,
който без конци пришива, и в свитата с`свистене

Духът не приютява, чрез обрати, в джобове, но изличими
производни на протрити нищи без посока — навън-навътре,
към нишата с отсъствие примижащи. Един ботуш
без разстояние, което сграбчва — или пък: —

Което не въздиша в рамка, и, който някога отпращал
пощальонът на горите, с песента на сянка,
всяко лято, и с ритници, в смяната на окъсели есени,
към хоризонта, недоречен, в глътката на славеи
      вибриращи

Буколика на плюнките прииждащи — сега в крачоли,

и бетонни клоунади на предградия, — изцъклени

през мазките на пладнето, обесени по стъкълцата

на цилиндъра–калейдоскоп в просроченото възхищение,

Разклатени пред всекидневието неизтощимо. И без мълва,
без прилива, в ливрея, с болката непроверена
редно е да отброи присъстващите думи на
присъщото си заблуждение в неделята…

Като приют е, хвърляше това предизвикателство

зад преизподнята в прозорците, и, този опак страх
в смеха на Юга теглеше към съкращения.
— Но това, че взе парче от пищната й декорация —
     в крушките подрънкваща вечер —

Не приютява като дар чудовищата пренаселени
от обичливите души на Севера и за които вече
няма знак, и, разказът му обръгнал тепърва
без ориентация, без пунктуация на крадец над бездна

Но нека над една-единствена протяжна строфа
Метерлинкът да склони глава и после нека предприеме
на посланията реторични рамене — подложил гръб
на песните на песента, която още дълго

глашатаят ще разнася неподписана
     и значи без рефрен