Необитаемата земя, Дейвид Уолъс-Уелс
I „Съдният ден”
Какво се крие зад научната сдържаност
Уверявам ви, че всичко е много по-зле, отколкото си мислите. Ако тревогата ви по повод глобалното затопляне се свежда главно до повишаването на морското равнище, то вие виждате само върха на айсберга от възможните ужаси, които могат да се случат още по време на днешното подрастващо поколение. Все пак, картината на надигащите се морета и погълнатите от тях градове дотолкова доминираше в обрисовката на глобалното затопляне, че притъпи способността ни да изпитваме паника за климата и да осъзнаваме другите заплахи, които могат да ни се стоварят много по-рано. Повишаването на океанското равнище действително е много лошо, но да избягаме по-далеч от бреговата линия няма да е достатъчно.
И действително, ако милиарди хора не внесат съществени промени в начина си на живот, най-вероятно една част от Земята още до края на това столетие ще стане необитаема, а останалата – ужасяващо недружелюбна.
Дори да следим бдително климатичните промени, ние не можем да осъзнаем целия им мащаб. Миналата зима не ден и два температури с 15 – 20 градуса по-високи от обичайните напичаха Северния полюс, топейки вечната замръзналост около Световното хранилище за семена на норвежкия Шпицберген – глобалната продоволствена банка, неофициално наричана Хранилището на Съдния ден. Тя е създадена, за да може нашето селско стопанство да преживее всякаква катастрофа. Но изглежда, че поради промените в климата, тя ще бъде наводнена десет години след построяването й.
Засега Хранилището на Съдния ден се чувства прекрасно: сградата е укрепена, а семената са в безопасност. Но ако се отнасяме към този епизод само като към алегория на задаващото се наводнение, може да пропуснем по-важни неща. Доскоро вечната замръзналост не беше сред приоритетните грижи на климатолозите, защото, както следва от определението, почвата непрекъснато беше замръзнала.
Но арктическата вечна замръзналост съдържа 1,8 трилиона тона въглерод, което е над два пъти повече от сега съдържащия се в атмосферата на Земята. Когато въглеродът се размрази и се освободи, той може да започне да се изпарява във вид на метан, който да образува 34 пъти по-мощно парниково покритие от въглеродния двуокис, ако се опираме на измерванията за последното столетие. Ако се ориентираме по измерванията от последните две десетилетия – и 86 пъти по-мощно. С други думи, в арктическата вечна замръзналост се съдържа два пъти повече въглерод от количеството, което сега разваля атмосферата на планетата, и всичкото това в един прекрасен ден, който според изчисленията все повече наближава, ще се освободи – частично във вид на газ, чиято затопляща способност ще бъде и 86 пъти по-висока.
Може би вече знаете: в новините всеки ден се появяват тревожни известия като съобщението, че, според спътниковите данни от 1998 г. насам, глобалното затопляне върви с два пъти по-бързи темпове, отколкото очакваха учените (макар че в действителност самата история беше много по-малко плашеща от заглавията). Или майските новини от Антарктика, когато пукнатината в леденото покритие за шест дни се увеличи с 11 мили и продължи да се увеличава. Оставаха й само три мили, за да се откъсне парчето лед, и докато вие четете това, то може вече да се е добрало до открити води, образувайки един от най-големите айсберги в историята в процес, поетично наречен „отелване” (calving, бел. прев.).
Но няма значение колко добре сте информирани, все едно, по всяка вероятност вие не се тревожите достатъчно. През последните десетилетия нашата култура стана апокалиптична благодарение на филмите за зомбита и антиутопиите от серията „Лудия Макс”, което вероятно беше резултат от колективното загърбване на тревогата за климата. И все пак, когато работата опира до преценка на реалните опасности, свързани със затоплянето, ние страдаме от невероятна ограниченост на въображението. Причините за това са много: неувереният език, описващ научните вероятности, който климатологът Джеймс Хенсън веднъж охарактеризира като „научна сдържаност” в една статия, в която ругаеше всички учени за това, че са редактирали проучванията си толкова добросъвестно, че в резултат не са могли да разяснят колко сериозна е заплахата. Или фактът, че в страната доминира група технократи, които смятат, че всеки проблем може да бъде решен. Или общността на противниците на идеята, които изобщо не разглеждат затоплянето като заслужаващ внимание проблем. Или това как отричането на климатичните проблеми накара учените да бъдат още по-предпазливи в изричането на нееднозначни предупреждения. Причина е и просто скоростта, с която протичат промените, поради което ние едва сега виждаме ефекта от затоплянето, продължило няколко десетилетия. Причината е, както смята пишещата за климата Наоми Орескес, нашата неувереност - неувереността е главната пречка да се подготвим по някакъв начин за нещо по-лошо от този усреднен резултат. Причина е нашето схващане, че климатичните промени ще се отразят най-силно на определени места, а не навсякъде. Незначителността (два градуса), огромността (1,8 трилиона тона) и абстрактността (400 части на милион е сегашното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата) на числата. Причина е раздразнението от необходимостта да мислим върху проблема, който е много трудно, ако изобщо е възможно, да решим. Общата непостижимост на мащаба на проблема, който се свежда до перспективата на нашето изчезване. Обикновеният страх.
Но съпротивата, която страхът поражда, е също форма на отрицание.
Между научната сдържаност и научната фантастика се намира самата наука. Тази статия е резултат от десетки интервюта и беседи с климатолози и изследователи в близки области, тя съдържа информация от множество трудове, посветени на климатичните промени. По-нататък ще следват не предсказания за това, което ще се случи - те до голяма степен се определят от онази част от човечеството, която повече или по-малко вярва на науката. Вместо това, тук ще бъде максимално представено нашето разбиране накъде ще върви нашата планета, ако не се предприемат активни действия. Малко вероятно е всички тези сценарии за затоплянето да се реализират - до голяма степен заради факта, че разрушенията още преди това ще разклатят самодоволството ни. Но именно тези сценарии, а не днешният климат, ще бъдат отправната точка. Фактически това е нашият график.
Настоящето състояние на климатичните промени – разрушенията, които вече сме подготвили за бъдещето си, – сами по себе си са достатъчно ужасни. Мнозина разсъждават дали имат шанс да оцелеят Маями или Бангладеш. Повечето учени, с които разговарях, допускаха, че ще ги изгубим в следващите сто години. Повишаването на температурите с два градуса обикновено се определя като прага, след преминаването на който ще настъпи катастрофа: десетки милиони климатични бежанци ще нахлуят в неподготвения свят (Джеймс Хенсън е особено многословен по повод затоплилия се с два градуса свят). Сега два градуса са нашата цел, според Парижкото климатично споразумение, и експертите дават твърде малко шансове да я постигнем.
Междуправителствената група експерти по промените в климата (МГЕКП) обнародва редовни доклади, често наричани „златен стандарт” на климатичните изследвания. Последният от тях предсказва, че ще повишим температурата с четири градуса към началото на следващия век, ако нещата продължат по сегашния начин. Но това е само усреднена прогноза. Горната точка на кривата на вероятностите се намира на чертата 8 градуса и авторите на прогнозата засега не са измислили как да се справим с топенето на вечната замръзналост.
Освен това, в докладите на Междуправителствената група не се отчита напълно ефектът на албедото (колкото по-малко е ледът, толкова по-слабо е отразяването на слънчевата светлина, която се поглъща от земята, и така още повече я нагрява), а също и изчезването на горите и другата флора (която поглъща въглерода от атмосферата). И двата фактора ще ускоряват затоплянето, а историята на планетата разказва, че температурата може да се колебае с амплитуда до 5 градуса включително в продължение на 30 години. Последния път, когато земята е била по-топла „само” с четири градуса, пише Питър Бренън в новата си книга „Свършеците на света” (The Ends of the World), в която се разказва за масовите измирания, настъпили на планетата, линията на световния океан се е намирала на стотици футове по-високо.
На Земята вече е имало пет случая на масово измиране, преди да започне това, което преживяваме сега. Всяко от тях толкова силно е прочистило еволюционния регистър, че е занулило планетарния часовник; затова много климатолози ще ви кажат, че това много прилича на бъдещето, в което вече практически сме влезли. Ако сте преминали юношеската възраст, вероятно сте чели в училищните си учебници, че измиранията са били резултат от падането на астероиди. В действителност всички, с изключение на онова, при което са загинали динозаврите, са били заради климатични промени, предизвикани от парниковите газове. Най-печално известното е било преди 252 милиона години. То започнало, когато въглеродът нагрял планетата с пет градуса, и се ускорило, когато поради това започнал да се освобождава метанът в Арктика. Процесът завършил с гибелта на 97% от целия живот на Земята. Сега ние насищаме атмосферата с въглерод с много по-високи темпове, според повечето изчисления – минимум десет пъти по-бързо. И скоростта непрекъснато се увеличава.
Точно за това мислеше Стивън Хокинг, когато тази пролет каза, че през следващото столетие видовете трябва да колонизират други планети, за да оцелеят, и точно това подтикна Илон Мъск да обнародва плановете си за създаването на Марс на обитаема среда в срок от 40 до 100 години. Те, разбира се, не са специалисти, и е възможно просто да са се поддали на ирационална паника като вас и мене. Но мнозина трезвомислещи учени, от които вземах интервюта през последните няколко месеца, най-авторитетните и заслужилите в областта, слабо поддаващи се на паника – а много от тях са съветници на Междуправителствената група по климатичните промени, макар че я критикуват за консерватизъм, – постепенно също са стигнали до апокалиптичен извод: нито една реалистична програма по намаляване на емисиите сама по себе си не може да предотврати климатичната катастрофа.
През последните няколко десетилетия терминът „антропоцен” се премести от академичния дискурс в популярния речник. Това название, дадено на геологичната ера, в която живеем, стана начин да дадем сигнал, че е настъпила нова епоха, отделена от предходната история на планетата с намесата на човека. Единственият проблем на термина е това, че той намеква за завоюване на природата (и дори е сходен с библейското „владичество”). И колкото и оптимистично да сте настроени по отношение на идеята, че ние вече сме разорили природата (което ние, разбира се, сме направили), съвсем друго нещо е да си дадем сметка дали не сме я провокирали, когато отначало от незнание, а после умишлено отричайки това, сме влияли на климатичната система, която сега с нас ще воюва дълги векове, докато не ни унищожи. Именно това има пред вид Уолъс Смит Брокър, добродушният океанограф, авторът на термина „глобално затопляне”, когато нарича планетата „сърдит звяр”.
II. Топлинната смърт
Ню-Йорк става втори Бахрейн
Хората, както и всички млекопитаещи, са топлинни механизми. За да оцелеем, трябва непрекъснато да се охлаждаме – като кучетата, които изплезват език. Поради това, температурата трябва да е достатъчно ниска, за да може въздухът да изпълнява функцията на нещо като охлаждащ агент, отнемайки топлината от кожата, и механизмът да продължава да работи. При затопляне със седем градуса това ще стане невъзможно на обширни територии около екватора на планетата, особено в тропиците, където влажността създава допълнителни проблеми. В джунглите на Коста Рика, например, влажността обикновено е 90%, при температура над 40 градуса по Целзий просто да се ходи на открито там вече ще бъде смъртно опасно.
И резултатът няма да закъснее: за няколко часа човешкото тяло ще се свари до смърт отвън и отвътре. Онези, които скептично се отнасят към климатичните промени, казват, че нашата планета и преди много пъти се е затопляла и охлаждала, но климатичният прозорец, подходящ за живот на човека, е твърде тесен дори по стандартите на историята на планетата. При затопляне с 11 – 12 градуса, повече от половината от сегашното население на земята ще загине непосредствено от горещината. През този век почти със сигурност няма да е толкова горещо, обаче изчисленията, изхождащи от запазването на количеството на емисиите, показват, че с времето може да стигнем и дотам. През този век, особено в тропиците, критичният момент може да бъде достигнат дори много преди температурата да се повиши със седем градуса. Ключов фактор тук става параметърът, наречен „температура по мокър термометър”. Както се подразбира, терминът означава „домашен" начин за измерване: температурата трябва да се измери с термометър, пъхнат във влажен чорап и окачен във въздуха (тъй като влагата се изпарява от чорапа по-бързо в сух въздух, отчетената на термометъра стойност показва едновременно температурата и влажността).
Понастоящем повечето региони са стигнали максимума от 26 – 27 градуса по Целзий по мокър термометър. Най-високата стойност на такава температура, пригодна за живот, ще бъде 35 градуса. Така нареченият топлинен стрес ще настъпи много по-рано.
Всъщност, той вече почти е настъпил. От 1980 година досега на планетата се увеличиха 50 пъти местата, където има случаи на опасна или екстремална горещина, скоро те ще бъдат още повече. Петте най-горещи летни периода в историята на Европа от началото на XVI век насам се падат на годините след 2002 година и скоро, както предупреждава Международната група, за здравето на много жители на Земята ще бъде просто вредно да се намират на улицата. Дори ако ние постигнем поставената в Париж цел да не допуснем повишаването на температурата с повече от два градуса, градове като Карачи и Калкута ще станат практически непригодни за живот, тъй като те вече ежегодно страдат от периоди на смъртоносна жега като тази, която ги парализира през 2015 г. При затопляне с 4 градуса убийствената жега, сполетяла Европа през 2003 г. и убила около 2000 души за един ден, ще започне да се смята за нормално лято.
При затопляне с шест градуса, според оценката на Националното управление за океанология и атмосферни изследвания, което е съсредоточило изследванията си само върху промените в САЩ, през лятото в долната част на долината на Мисисипи каквато и да било работа ще бъде невъзможна и всички жители на страната на изток от Скалистите планини ще бъдат подложени на топлинен стрес повече, отколкото който и да е по света сега. Както казва за това Джоузеф Ром в своето авторитетно ръководство „Климатичните промени: Това трябва да знае всеки” (Climate Change: What Everyone Needs to Know), топлинният стрес в Ню Йорк ще надмине сегашния топлинен стрес в Бахрейн, едно от най-горещите места на планетата, а температурата в Бахрейн „ще предизвиква хипертермия дори у спящи хора”. Както помните, максималната оценка на Международната група е с още два градуса по-висока. Според оценката на Световната банка, към края на века най-хладните месеци в тропиците на Южна Америка, Африка и тихоокеанските страни изглежда ще бъдат по-горещи от най-горещите им месеци в края на ХХ век.
Изкуственото охлаждане на въздуха може да помогне, но, в крайна сметка, то само ще задълбочи кислородния проблем. Отгоре на това, добре охлажданите търговски центрове на Арабските емирства не са подходящ за всички вариант, тъй като най-горещите части на света са често и най-бедните. И вярно, кризата ще се прояви най-остро в Близкия изток и в страните от Персийския залив, където през 2015 г. регистрираният индекс на горещината стигаше до 72 градуса по Целзий.
Най-много след няколко десетилетия хаджът ще стане физически невъзможен за повече от два милиона мюсюлмани, които всяка година ходят на поклонение. И работата не е само в хаджът, не е само в Мека – горещината вече ни убива. В районите, където в Салвадор се отглежда захарна тръстика, около половината от населението страда от хронични бъбречни заболявания, включително една четвърт от мъжете в страната, което се смята за резултат от обезводняване поради работата на полето, където те допреди две десетилетия можеха да се трудят спокойно. С помощта на диализа, която е доста скъпа, хората с това заболяване могат да преживеят до 5 години, а без нея – до няколко седмици. Разбира се, топлинният стрес ще ни удари не само в бъбреците. Когато пиша това изречение в средата на юни, в Калифорнийската пустиня температурата е 49 градуса по Целзий. И това не е рекорд.
III. Ще свърши храната
Молитва за зърнени храни в тундрата
Климатите са различни, а растенията варират, но главното правило при отглеждането на основните зърнени култури при оптимална температура е: всеки градус затопляне означава намаляване на реколтата с 10%. Според някои оценки – дори с 15 или 17%. А това означава, че ако планетата стане с 5% по-топла към края на века, ще имаме наполовина повече хора, които ще трябва да бъдат хранени с наполовина по-малко количество зърно. С белтъчините е още по-зле: необходими са16 калории зърно за производството на една-единствена калория месо за хамбургер, взето от крава, която е прекарала целия си живот да влошава климата с изхвърляне на метан.
Твърде оптимистично настроени физиолози посочват, че тази математика за зърнените култури е приложима само за регионите, където сега вече има оптимална температура за отглеждането им. И те са прави: теоретично, по-топлият климат ще облекчи отглеждането на зърно в Гренландия. Но, както показва новаторският труд на Розамунд Нейлър и Дейвид Батисти, тропиците вече са твърде топли, а в местата, където днес се отглежда зърно, температурата и така си е оптимална. Това означава, че дори слабо затопляне там ще тласка производителността надолу. Да се пренесат орните площи на няколкостотин мили на север не е толкова просто, защото плодородието в места като далечните Канада и Русия е ограничено от качеството на почвата. На планетата са й трябвали много векове, за да създаде оптимално плодородна почва.
Сушата може да бъде още по-сериозен проблем от горещината, а някои от най-плодородните земи в света може бързо да се превърнат в пустиня. Валежите, както е известно, много трудно се моделират, и все пак, напоследък прогнозите за това столетие са единодушни: безпрецедентна суша почти навсякъде, където сега се произвежда храна. Към 2080 година, ако емисиите не намалеят рязко, Южна Европа постоянно ще страда от екстремална суша, много по-лоша от тези, които е имало в района на прашните бури у нас в САЩ.
Същото ще засегне и Ирак и Сирия, както и останалия Близък Изток, най-гъстонаселените части на Австралия, Африка, Южна Америка и районите житници на Китай. Нито едно от местата, които сега доставят по-голямата част от храната за целия свят, няма да остане сигурен източник на каквото и да било. Що се отнася до района на прашните бури, то сушите на американските равнини и на югозапад ще бъдат не просто по-лоши, отколкото през 1930-те години, както се предсказваше през 2015 г. в един научноизследователски труд на НАСА, а по-лоши от която и да е суша през последните хиляда години. И това дори ако включим и сушите, налегнали Америка някъде от XII до XIII век, “пресушавайки всички реки на изток от Сиера Невада”, и може би станали причина за гибелта на цивилизацията Анасази.
Спомнете си: ние и без това живеем в свят, който не се е отървал от глада. Далеч не се е отървал - според повечето оценки, броят на недояждащите си по света е около 800 милиона души. Ако случайно не сте чули, тази пролет в Африка и в Близкия Изток вече е настъпил безпрецедентен глад, четири пъти по-лош от обичайното. ООН предупреди, че в отделни периоди на глад в Сомалия, Южен Судан, Нигерия и Йемен може да загинат 20 милиона души само през тази година.
IV. Климатичната зараза
Какво ще стане, ако се разтопят ледовете с бубонна чума?
Скалите, ако знаем къде да гледаме, представляват запис на историята на планетата – периоди от милиони години, сплескани от силите на геологичните епохи в слоеве с ширина от някой и друг дюйм и дори по-малко. Ледовете също могат да играят ролята на климатичен склад за замразена история, част от която можем да върнем към живот, като я размразим. Сега в арктическите ледове са затворени болести, които не са били на открито милиони години, в някои случаи – още от времената, когато хората просто не са съществували, за да се запознаят с тях. А това значи, че нашите имунни системи понятие си нямат как да се борят с тях, ако тази доисторическа зараза се освободи от леда.
Арктика също пази ужасяващи вируси, при това от не толкова отдавна. На Аляска учените вече откриха остатъци от грипа, който през 1918 г. порази към 500 милиона души и отнесе живота на близо 100 милиона – тоест, на около 5% от световното население – и почти на шест пъти повече, отколкото са загинали в световната война, за която тази пандемия става своеобразна кулминация. Както съобщи през май радио ВВС, учените подозират, че в сибирския лед се съдържат също така сибирска язва и бубонна чума – кратък вариант на историята на разрушителните човешки болести, които като салата от хладилника са извадени да се затоплят на арктическото слънце.
Експертите предупреждават, че много от тези организми всъщност няма да издържат размразяването, и посочват необходимостта от сложни лабораторни условия, в които те вече са реанимирали някои от тях: бактерия екстремофил на възраст 32000 години са съживили през 2005 г., вирус на възраст 8 милиона години се е върнал към живот през 2007 г., а вирус на 3,5 милиона години си инжектирал от чисто любопитство руски учен. Но миналата година едно момче загина, а още 20 души се заразиха със сибирска язва, изтръгнала се на воля, когато отстъпващата вечна замръзналост оголи труп на елен, убит преди не по-малко от 75 години. Две хиляди сегашни елени също се заразиха и започнаха да разнасят болестта извън границите на тундрата.
Повече, отколкото от древните болести, епидемиолозите са обезпокоени от това, че огнищата на съществуващите днес заболявания са се преместили, изменили са се или дори са се разширили от затоплянето. На първо място, това е географски ефект. Преди Новото време, когато морските пътешественици ускорявали смесването на хората и техните вируси, предимно селският начин на живот на човека служел като защита от пандемии. Днес, дори предвид глобализацията и интензивното преместване на хора, нашите екосистеми са предимно стабилни и това действа като ново ограничение. Но глобалното затопляне ще разклати тези екосистеми, което ще помогне на болестите да преодолеят преградите също така уверено, както ги преодоля Кортес. Живеейки във Франция или в щата Мейн, сега вие не се притеснявате кой знае колко заради треската денга или маларията. Но с разширяването на тропиците на север, заедно с тях мигрират и комарите; и вие ще започнете да се безпокоите. Впрочем, допреди две години не се тревожехте кой знае колко за Зика...
Между другото, Зика може да послужи като добър пример за втория тревожен ефект – мутацията на болестите. Една от причините, че доскоро не бяхте чували нищо за Зика, е, че вирусът беше „затворен” в Уганда, а втората – че той доскоро, изглежда, не предизвикваше вродени дефекти. Учените и досега не разбират напълно какво се е случило и какво са пропуснали. Обаче някои неща за влиянието на климата върху болестите ние знаем със сигурност: маларията, например, процъфтява в по-горещите райони не само, защото там за комарите е добро място за живот, но и защото с всеки градус повишение на температурата паразитът започва да се размножава десет пъти по-бързо. Това е една от причините, поради която, според оценката на Световната банка, към 2050 г. на 5,2 милиарда души ще им се наложи да си спомнят за тази болест.
V. Негоден за дишане въздух
Разпростиращият се смъртоносен смог може да отнеме живота на милиони
Дробовете ни се нуждаят от кислород, но той е само част от това, което вдишваме. Съдържанието на въглероден двуокис се увеличава: неотдавна то надхвърли 400 части на милион и според най-високите оценки, основаващи се на сегашните тенденции, към 2100 година цифрата ще достигне 1000 части на милион. А такава концентрация в сравнение с въздуха, който дишаме, ще понижи способността за възприемане на мозъка ни с 21%.
Има още едно вещество, което е дори по-страшно. Дори малко количество от него може да скъси живота с десет години. Колкото по-топла става планетата, толкова повече озон се образува и към средата на века американците вероятно ще страдат от 70-процентно увеличение на обема на вредния за здравето озонов смог, както предсказва Националното управление за океанология и атмосферни изследвания. Към 2090 г. до два милиарда души из целия свят ще дишат въздух, излизащ от рамките, определени от Световната здравна организация като „безопасни”. Една статия от миналия месец посочи, че, освен другите си ефекти, въздействието на озона на бременна жена повишава риска от аутизъм на детето (десет пъти в сравнение с други фактори на околната среда). Което би трябвало да ви накара да се замислите по нов начин за епидемията от аутизъм в Западен Холивуд.
Днес повече от 10 хиляди души умират заради фините частици, образуващи се при изгарянето на изкопаемо гориво. 339 хиляди души умират всяка година заради дима от горските пожари, най-вече заради това, че климатичните промени разшириха сезона на горските пожари (в САЩ от 1970 г. той се е удължил със 78 дни). Към 2050 г., според Горската служба на САЩ, горските пожари ще бъдат два пъти по-разрушителни от днес, на отделни места опожарените територии може да се увеличат пет пъти. Това още повече тревожи хората във връзка с влиянието на пожарите върху емисиите на въглероден двуокис, особено когато те бушуват в горите на торфена почва. Например, горските пожари през 1997 г. увеличиха глобалните емисии на въглероден двуокис с 40% и по-нататъшно горене ще означава по-нататъшно затопляне, което на свой ред отново ще допринесе за горенето.
Съществува и ужасяващата вероятност тропически гори като амазонските, които през 2010 г. преживяха „втора стогодишна суша” само за период от пет години, да изсъхнат дотолкова, че също да станат уязвими за пожари. Това не само катастрофално ще увеличи отделянето на въглероден двуокис в атмосферата, но и ще намали количеството на горите. Това е крайно лошо, защото Амазония сама ни осигурява 20% от всичкия кислород.
Има и по-обикновени видове замърсяване. През 2013 г. топящите се арктически ледове промениха азиатската схема на годишните времена, като лишиха индустриален Китай от естествената система за вентилация, поради което по-голямата част от севера на страната беше покрита от негоден за дишане смог. В буквалния смисъл негоден. Системата от стандарти, наречена Индекс за качеството на въздуха, класифицира рисковете и на върха на диапазона, от пункт 301 до 500, предупреждава за „сериозно изостряне на болестите на сърцето и белите дробове и преждевременна смъртност на хората с такива заболявания, както и на възрастните”, а за всички останали има „сериозен риск от затруднено дишане”. При това равнище на замърсяването на въздуха, „всички трябва да избягват физически усилия на открито”. Китайският атмосферен апокалипсис достигна кулминацията си през 2013 г., когато показателят на Индекса за качеството на въздуха надхвърляше 800. През тази година смогът беше виновен за една трета от смъртните случаи в страната (най-често той провокираше изостряне на различни заболявания).
VI. Вечната война
Насилието, което ще докара жегата
Климатолозите са много предпазливи, когато говорят за Сирия. Те искат вие да знаете: климатичните промени, които докарваха на страната суша, допринесоха и за гражданската война, макар че няма да е съвсем справедливо да кажем, че конфликтът е избухнал заради затоплянето. Например, съседен Ливан страдаше от същите слаби реколти. Но изследователи като Маршал Бърк и Соломон Сян (Hsiang) успяха да открият няколко неочевидни връзки между температурата и насилието. С всеки половин градус повишаване на температурата, казват те, в обществата ще се наблюдава 10-20-процентно увеличаване на вероятността за военен конфликт. В климатологията нещата не са толкова прости, но тази аритметика ужасява: на по-топлата с пет градуса планета ще има минимум два пъти повече войни, отколкото сега. И общият брой на социалните конфликти е възможно да се увеличи повече от два пъти за този век.
Както смятат почти всички климатолози, с които съм разговарял, това е една от причините военните на САЩ да обръщат толкова голямо внимание на климатичните промени: не стига, че всички американски военноморски бази ще бъдат потопени от надигащия се океан, но и работата на световния жандарм ще се усложни при двойното увеличение на престъпността.
Разбира се, климатът допринесе не само за конфликтите в Сирия. Някои предполагат, че увеличаването на конфликтите в Близкия Изток при миналото поколение отразява натиска на глобалното затопляне: хипотезата е особено жестока, ако вземем предвид, че затоплянето се ускори именно тогава, когато индустриалният свят започна да добива и изгаря петрола на региона.
Кое обяснява връзката между климата и конфликтите? Някои неща засягат селското стопанство и икономиката, много неща са свързани със засилената миграция, която и без това е рекордно голяма: минимум 65 милиона души към днешния ден са напуснали местата си и са поели из планетата. Но и такова банално явление като човешкото раздразнение играе роля. Горещината увеличава броя на престъпленията и ругатните в социалните мрежи; увеличава и вероятността някой питчър от бейзболен отбор да реши да отмъсти за улучен от топката съотборник, като фрасне противника. Дори появата на климатика в цивилизования свят не реши проблема с лятната вълна на престъпност.
VII. Постоянен икономически колапс
Мрачен капитализъм в полумизеруващ свят
Глобалният неолиберализъм, който цареше от края на Студената война до началото на Световната икономическа криза, като мантра повтаряше, че икономическият растеж ще ни спаси от всички злини.
Но след краха от 2008 г. все повече историци, изучаващи това, което те наричат „изкопаем капитализъм”, предполагат, че цялата история на бързия икономически растеж, започнала доста внезапно приблизително през XVIII век, не е резултат от изобретенията, търговията или развитието на глобалния капитализъм, а само следствие от откриването на изкопаемите горива и усвояването на енергията, получавана от тази суровина. Това довело до еднократното въвеждане на новата „ценност” в системата, която по-рано се характеризирала с изнурителна работа за постигане на „жизнения минимум”.
Преди появата на изкопаемото гориво никой не е живял по-добре от родителите си, от бабите и дядовците си или предците си преди 500 години с изключение на периодите след някои големи епидемии от рода на Черната смърт (разновидност на чумата – бел. прев.), които позволявали на оцелелите да присвоят ресурсите, освободени след масовите погребения. След като изгорим цялото изкопаемо гориво, предполагат тези учени, ние може би ще се върнем към „изходното състояние” на глобалната икономика. Разбира се, това „еднократно въвеждане” има своите дългосрочни последици – климатичните промени.
Най-увлекателното изследване върху икономиката на затоплянето е проведено също от Сян и колегите му, които не принадлежат към историците на изкопаемия капитализъм, но предлагат свой много мрачен анализ на стойността на всеки градус повишение на температурата. Тя съставлява средно 1,2% от глобалния БВП (огромна сума, като се има пред вид, че съответния растеж ние смятаме за „мощен”). Това е най-прецизният труд в тази област и средната им прогноза се изчислява на 23% загуби от доходите на глава от населението към края на този век (което ще се отрази на селското стопанство, престъпността, енергетиката, смъртността и пазара на труда (за това четете тук).
Още по-страшно е, когато разглеждаме цялата крива на вероятностите: казват, че съществува 12-процентен шанс към 2100 г. климатичните промени да намалят глобалното производство повече от наполовина и 51-процентен шанс да понижат БВП на глава от населението с 20% и дори с повече, ако емисиите в атмосферата не намалеят. За сравнение: световната икономическа криза понижи за известно време глобалния БВП приблизително с 6%. Сян и колегите му оценяват вероятността към края на века този постоянен и необратим ефект да бъде 8 пъти по лош, като едно към осем.
Мащабите на икономическото опустошение трудно могат да бъдат разбрани и вие можете да започнете с опитите да си представите как би изглеждал сега светът с наполовина по-малка икономика, с наполовина ефективно производство и само с половината от днешните работни места в целия свят. На този фон отмяната на полетите тази пролет в парализирания от горещините Финикс изглежда икономическа дреболия. И освен всичко друго, идеята на правителството да отложи мерките по намаляването на емисиите в атмосферата и, вместо това, да разчита изключително на икономическия растеж и технологиите, които трябва да решат всичко, изглежда абсурден бизнес план.
Помнете, че всеки самолетен полет Ню Йорк – Лондон и обратно струва на Арктика още три квадратни метра лед.
VIII. Отровените океани
Океанът бълва водороден сулфид на Брега на скелетите
Че океанът ще стане убиец, е ясно. Ако не намалеят радикално емисиите в атмосферата, ще видим как към края на века морското равнище ще се покачи минимум с четири фута, а може би и с десет. Една трета от всички големи градове в света са разположени на крайбрежието, да не говорим за електростанциите, военноморските бази, селскостопанските площи, риболовните стопанства, делтите на реките, оризовите плантации. И дори това, което се намира по-високо от 10 фута, ще бъде заливано много по-лесно и редовно, ако водата се покачи толкова високо. Днес минимум 600 милиона души живеят в зоната на досегаемост на 10-метрово покачване на морското равнище.
Но залетите домове са само началото. Понастоящем повече от една трета от световния въглерод се поглъща от океана и слава богу, защото иначе затоплянето би вървяло много по-бързо. Но в резултат става това, което наричат подкиселяване на океана, което само по себе си може да прибави още половин градус към затоплянето през този век. То вече отравя водоемите на планетата, където, както си спомняте, се е зародил първият живот. Може би сте чували за „обезцветяването на коралите”, тоест, за тяхното измиране. И това е много лоша новина, тъй като кораловите рифове лежат в основата на повече от четвърт от целия морски живот, който дава храна на половин милиард души. Подкиселяването на океана ще въздейства и на рибните популации, макар засега учените да не могат да предскажат как ще повлияе то на онова, което ловим в океана за храна. Те знаят, че в подкиселената вода стридите и мидите ще се опитат да увеличат черупките си. А когато нивото на рН в кръвта на човека падне толкова, колкото то падна в океана по време на последното човешко поколение, това води до гърчове, а при някои хора и до смърт.
Това не е всичко, което може да повлече след себе си подкиселяването на океана. Поглъщането на въглерод може да отвори примка на обратна връзка, в резултат от която във водата с ниско съдържание на кислород ще се размножават различни микроби, които ще направят водата още по-„аноксидна”, отначало дълбоко в океана, в „мъртвите зони”, после все по-близо до повърхността. Тогава ще измрат дребните видове риби, които няма да има какво да дишат, поради което поглъщащите кислород бактерии още повече ще се размножат, увеличавайки два пъти примката на обратната връзка. Този процес, заради който мъртвите зони ще се разрастват като раково образувание, като разрушават морския живот и унищожават риболова, е вече доста напреднал в някои части на Мексиканския залив и край Намибия, където сероводородът клокочи в морската вода на протежение на хиляди километри край брега, известен като Брега на скелетите. Първоначално названието се появи заради отпадъците от местния промишлен улов на китове, но сега то стана актуално както никога досега. Водородният сулфид е толкова токсичен, че еволюцията ни е научила да долавяме и най-слабите му следи, затова носовете ни са толкова чувствителни към метеоризма. Освен това, именно сероводородът някога е довел до гибелта на 97% от живота на планетата, когато всички примки на обратната връзка са били задействани и циркулиращите реактивни потоци на нагретия океан са спрели да се движат – това е любимият газ на планетата за организиране на естествен геноцид. Постепенно мъртвите зони на океана се разширили, убивайки морски видове, доминирали в океана милиони години, и газовете, които неподвижната вода започнала да отделя в атмосферата, унищожили всичко на сушата. Включително и растенията. Изминали милиони години, докато океаните се съвземат.
IX. Големият филтър
Не можем да продължим да бездействаме, парализирани от страх
Защо не осъзнаваме всичко това? В последното си есе колкото цяла книга индийският писател Амитав Гош се чуди защо глобалното затопляне и природните катастрофи още не са станали главна тема на съвременната фантастика: защо ние сякаш не сме в състояние да си представим климатичните катаклизми и защо още не са се появили множество романи, чийто жанр той кратко нарича полуфантастични утопии, породени от „страха от природата”.
“Представете си, например, сюжети, изградени около въпроси от рода на: „Къде беше, когато падна Берлинската стена?” или „Къде беше на 11 септември” – пише той. – Ще може ли някой ден в този дух да попитаме: „Къде беше, когато настъпиха 400 ppm (400 части на милион е количеството въглероден двуокис в атмосферата сега – бел. прев.)?”или „Къде беше, когато се разцепи шелфовият ледник Ларсен В?”.
Отговорът му гласи: “Вероятно не осъзнаваме, защото дилемите и драмите, свързани с климатичните изменения, са просто несъпоставими с онова, което обикновено разказваме за себе си, особено в романите, предназначени да описват по-скоро личностното развитие, отколкото ужасяващата съдба на цялото общество”.
Разбира се, тази слепота не може да трае дълго: светът, в който скоро ще живеем, няма да го допусне. В света, който ще се сгорещи с 6 градуса, екосистемата на земята ще ври и кипи от толкова много катастрофи, че ще ги наричаме просто ”времето”: непрекъсната поредица от неуправляеми тайфуни и торнада, наводнения и суши, планета, редовно разтърсвана от климатични явления, които не много отдавна са унищожавали цели цивилизации. Свръхмощни урагани ще връхлитат все по-често и ще ни се наложи да създадем нови категории, за да ги описваме. Торнадата ще станат по-високи и по-широки. Хората са свикнали по времето да предсказват бъдещето, но скоро във времето ще виждаме отмъщението на миналото.
Много хора възприемат климатичните въпроси като един вид морален и икономически дълг, натрупал се от момента на началото на индустриалната революция. Сега трябва да го изплатим за няколко века наведнъж. Това в известен смисъл е разумна концепция, тъй като изгарянето на въглерод е започнало в Англия на XVIII век, последвано от всичко останало. Но повече от половината от целия въглерод човечеството е изхвърлило в атмосферата през последните три десетилетия. А 85% - след края на Втората световна война. Това означава, че само за едно поколение глобалното затопляне ни е довело до прага на катастрофа от планетарен мащаб и историята на самоубийствения път на индустриалното общество също се измерва с продължителността на един човешки живот.
Баща ми, например, е роден през 1938 г. и сред първите му спомени са новините за Пърл Харбър и последвалите легендарни пропагандни филми за ВВС на САЩ, които, освен всичко друго, са рекламирали индустриалната мощ на американската империя. А сред последните му спомени са новините по телевизията за Парижкото климатично споразумение, подписано в състояние на отчаяние десет месеца, преди той миналия юли да умре от рак на белите дробове. А майка ми е родена през 1945 години в семейството на немски евреи, избягали от пещите, в които били изгорени роднините им. Сега тя се наслаждава на своята седемдесет и втора година живот в американския потребителски рай, основан на доставките от целия индустриален свят. Вече 57 години тя пуши цигари без филтър.
Или учените: някои от онези, които първи откриха промените в климата, все още са живи. Много от тях още работят.
Уоли Брокър е на 84 години и всеки ден пътува до обсерваторията „Ламонт-Дохърти”. Както повечето от първите, които забиха тревога, той смята, че никакво намаляване на емисиите само по себе си няма да помогне да се избегне катастрофата. Вместо това, той залага на улавянето на кислорода – непроверена технология за извличане на въглеродния двуокис от атмосферата, която, според оценката на Брокър, ще струва не по-малко от няколко трилиона долара, а също така на различни форми на „геоинженерията”, както обикновено наричат множество много смели технологични проекти, дотолкова неправдоподобни, че мнозина климатолози предпочитат да ги разглеждат като мечти или нощни кошмари, породени от научната фантастика.
Особено го привлича така нареченият аерозолен метод, който подразбира разпръскване в атмосферата на такова количество серен диоксид, че, превърнал се в облак от сярна киселина, той ще може да покрие една пета част от небето и да отрази 2% от слънчевите лъчи, като осигури на планетата поне малко пространство за температурен маньовър. „Естествено, това ще направи залезите ни твърде червени, небето – мътно, а дъждовете – киселинни – казва той. – Но вие трябва да оцените мащаба на проблема. Няма да се откажете да се избавите от огромен проблем заради това, че решението му ще предизвика няколко малки”. „Мене вече няма да ме има на този свят – каза ми той след това – но през вашия живот…”
Джим Хенсън (Jim Hansen) е още един представител на това първо поколение. Родил се през 1941 г. и станал климатолог в Университета на щата Айова, разработил новаторския Нулев модел (Zero Model) за прогнозиране на промените в климата, а после станал ръководител на климатичните изследвания на НАСА. По-късно подал иск срещу правителството, обвинявайки го в бездействие по въпроса за глобалното затопляне (освен това, няколко пъти бил арестуван за протести). В съдебния иск, подаден от колектив с названието „Надежда за нашите деца”, чийто лозунг често звучи като „деца против промените в климата”, претенцията се основава на това, че ако правителството не вземе мерки във връзка с глобалното затопляне, то ще наруши конституцията, прехвърляйки огромни разходи на бъдещите поколения.
Делото ще се гледа тази зима в окръжния съд на щата Орегон. Неотдавна Хенсън се отказа от идеята за решаване на проблема с климата само чрез въглеродния данък, който той по-рано смяташе за предпочитан подход, и започна да изчислява общата стойност на допълнителните мерки за извличане на въглерода от атмосферата.
Хенсън е започнал кариерата си с изучаването на Венера, която навремето била много сходна със земята планета с голямо количество необходима за живота вода преди климатични промени да я превърнат в сухо необитаемо кълбо, заобиколено от негоден за живот газ. Към тридесетте си години преминал към изучаване на нашата планета, преценявайки, че не е задължително да се вглежда някъде в Слънчевата система, за да изследва бързите промени на околната среда, след като прекрасно може да ги види на собствената си планета. „Когато пишехме нашата първа статия за това през 1981 г. – разказа ми той, – помня, че казах на един от съавторите: това ще бъде много интересно. Някой ден ще видим как всичко това ще започне да се случва”.
Някои от учените, с които разговарях за глобалното затопляне, се позоваваха на известния парадокс на Ферми. Той звучи така: щом вселената е толкова голяма, защо нито веднъж досега не сме се натъкнали на следи от разумен живот? Според тях, отговорът е, че естествената продължителност на всяка цивилизация може би трае само няколко хиляди години, а индустриалната цивилизация е възможно да трае само няколкостотин. Не е изключено в огромната вселена, където звездните системи са разделени от гигантски разстояния, цивилизациите чисто и просто да се самоунищожават по-бързо, отколкото успяват да се доберат една до друга. Питър Уорд, един харизматичен палеонтолог измежду тези учени, които откриха, че предишните масови измирания на планетата са били обусловени от парниковите газове, нарича явлението Големия филтър: „Цивилизациите се зараждат и се развиват, но след това природен филтър ги води към измиране, така че те доста бързо изчезват – каза ми той. – Ако погледнем нашата планета Земя, ще видим как този филтър се е задействал и в миналото, когато са ставали масовите измирания”. Масовото измиране, което преживяваме сега, едва е започнало, така че занапред ни чака много смърт.
Звучи невероятно, но въпреки това, Уорд е настроен оптимистично. Също като Брокър, Хенсън и много други учени, с които беседвах. Ние не сме си създали някакъв особен вид религия във връзка с климатичните промени; религия, която би могла пред лицето на потенциалното ни изчезване да ни утеши или да ни вдъхне решимост. Но климатолозите притежават своеобразна вяра, че ще намерим начин да се справим с глобалното затопляне – просто защото сме длъжни.
Трудно е да се разбере доколко е убедителна тази мрачна увереност и дали тя не е поредната заблуда. Глобалното затопляне може да стане поредната хубава поучителна притча, но, естествено, някой трябва да остане жив, за да я разкаже. Учените знаят, че дори само за постигането на Парижките цели към 2050 г., емисиите на въглероден двуокис от енергетиката и промишлеността, които засега се увеличават, всяко десетилетие трябва да намаляват наполовина. Емисиите от селското стопанство (горска сеч, скотовъдство и т. н.) ще се наложи да се сведат до нула. А ще ни се наложи и да изобретим нови технологии, за да извличаме ежегодно от атмосферата въглерод два пъти повече от количеството, което сега извличат растенията от цялата планета. Въпреки това, учените като цяло са уверени в изобретателността на хората. Те дават за пример проекта „Аполон” – дупката в озоновия слой, която закърпихме през 80-те години на миналия век, а също и това, че съумяхме да не се унищожим взаимно със собствените си ръце. Щом можахме да си сътворим свършек на света, то така или иначе ще можем да се справим с него. Планетата не е свикнала да я провокират така и климатичните системи, устроени да реагират след стотици и хиляди години, ще ни пречат. Но когато ние всички, дори и най-късогледите, най-накрая осъзнаем каква вреда сме нанесли на планетата и какъв свят сме сътворили около себе си, ще успеем да намерим начин да го направим пригоден за живот. Друг вариант тези учени просто не могат да си представят.
New York Magazine, юли 2017 г. / „Култура“, февруари 2018 г.
Превод: Виржиния Томова
Какво се крие зад научната сдържаност
Уверявам ви, че всичко е много по-зле, отколкото си мислите. Ако тревогата ви по повод глобалното затопляне се свежда главно до повишаването на морското равнище, то вие виждате само върха на айсберга от възможните ужаси, които могат да се случат още по време на днешното подрастващо поколение. Все пак, картината на надигащите се морета и погълнатите от тях градове дотолкова доминираше в обрисовката на глобалното затопляне, че притъпи способността ни да изпитваме паника за климата и да осъзнаваме другите заплахи, които могат да ни се стоварят много по-рано. Повишаването на океанското равнище действително е много лошо, но да избягаме по-далеч от бреговата линия няма да е достатъчно.
И действително, ако милиарди хора не внесат съществени промени в начина си на живот, най-вероятно една част от Земята още до края на това столетие ще стане необитаема, а останалата – ужасяващо недружелюбна.
Дори да следим бдително климатичните промени, ние не можем да осъзнаем целия им мащаб. Миналата зима не ден и два температури с 15 – 20 градуса по-високи от обичайните напичаха Северния полюс, топейки вечната замръзналост около Световното хранилище за семена на норвежкия Шпицберген – глобалната продоволствена банка, неофициално наричана Хранилището на Съдния ден. Тя е създадена, за да може нашето селско стопанство да преживее всякаква катастрофа. Но изглежда, че поради промените в климата, тя ще бъде наводнена десет години след построяването й.
Засега Хранилището на Съдния ден се чувства прекрасно: сградата е укрепена, а семената са в безопасност. Но ако се отнасяме към този епизод само като към алегория на задаващото се наводнение, може да пропуснем по-важни неща. Доскоро вечната замръзналост не беше сред приоритетните грижи на климатолозите, защото, както следва от определението, почвата непрекъснато беше замръзнала.
Но арктическата вечна замръзналост съдържа 1,8 трилиона тона въглерод, което е над два пъти повече от сега съдържащия се в атмосферата на Земята. Когато въглеродът се размрази и се освободи, той може да започне да се изпарява във вид на метан, който да образува 34 пъти по-мощно парниково покритие от въглеродния двуокис, ако се опираме на измерванията за последното столетие. Ако се ориентираме по измерванията от последните две десетилетия – и 86 пъти по-мощно. С други думи, в арктическата вечна замръзналост се съдържа два пъти повече въглерод от количеството, което сега разваля атмосферата на планетата, и всичкото това в един прекрасен ден, който според изчисленията все повече наближава, ще се освободи – частично във вид на газ, чиято затопляща способност ще бъде и 86 пъти по-висока.
Може би вече знаете: в новините всеки ден се появяват тревожни известия като съобщението, че, според спътниковите данни от 1998 г. насам, глобалното затопляне върви с два пъти по-бързи темпове, отколкото очакваха учените (макар че в действителност самата история беше много по-малко плашеща от заглавията). Или майските новини от Антарктика, когато пукнатината в леденото покритие за шест дни се увеличи с 11 мили и продължи да се увеличава. Оставаха й само три мили, за да се откъсне парчето лед, и докато вие четете това, то може вече да се е добрало до открити води, образувайки един от най-големите айсберги в историята в процес, поетично наречен „отелване” (calving, бел. прев.).
Но няма значение колко добре сте информирани, все едно, по всяка вероятност вие не се тревожите достатъчно. През последните десетилетия нашата култура стана апокалиптична благодарение на филмите за зомбита и антиутопиите от серията „Лудия Макс”, което вероятно беше резултат от колективното загърбване на тревогата за климата. И все пак, когато работата опира до преценка на реалните опасности, свързани със затоплянето, ние страдаме от невероятна ограниченост на въображението. Причините за това са много: неувереният език, описващ научните вероятности, който климатологът Джеймс Хенсън веднъж охарактеризира като „научна сдържаност” в една статия, в която ругаеше всички учени за това, че са редактирали проучванията си толкова добросъвестно, че в резултат не са могли да разяснят колко сериозна е заплахата. Или фактът, че в страната доминира група технократи, които смятат, че всеки проблем може да бъде решен. Или общността на противниците на идеята, които изобщо не разглеждат затоплянето като заслужаващ внимание проблем. Или това как отричането на климатичните проблеми накара учените да бъдат още по-предпазливи в изричането на нееднозначни предупреждения. Причина е и просто скоростта, с която протичат промените, поради което ние едва сега виждаме ефекта от затоплянето, продължило няколко десетилетия. Причината е, както смята пишещата за климата Наоми Орескес, нашата неувереност - неувереността е главната пречка да се подготвим по някакъв начин за нещо по-лошо от този усреднен резултат. Причина е нашето схващане, че климатичните промени ще се отразят най-силно на определени места, а не навсякъде. Незначителността (два градуса), огромността (1,8 трилиона тона) и абстрактността (400 части на милион е сегашното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата) на числата. Причина е раздразнението от необходимостта да мислим върху проблема, който е много трудно, ако изобщо е възможно, да решим. Общата непостижимост на мащаба на проблема, който се свежда до перспективата на нашето изчезване. Обикновеният страх.
Но съпротивата, която страхът поражда, е също форма на отрицание.
Между научната сдържаност и научната фантастика се намира самата наука. Тази статия е резултат от десетки интервюта и беседи с климатолози и изследователи в близки области, тя съдържа информация от множество трудове, посветени на климатичните промени. По-нататък ще следват не предсказания за това, което ще се случи - те до голяма степен се определят от онази част от човечеството, която повече или по-малко вярва на науката. Вместо това, тук ще бъде максимално представено нашето разбиране накъде ще върви нашата планета, ако не се предприемат активни действия. Малко вероятно е всички тези сценарии за затоплянето да се реализират - до голяма степен заради факта, че разрушенията още преди това ще разклатят самодоволството ни. Но именно тези сценарии, а не днешният климат, ще бъдат отправната точка. Фактически това е нашият график.
Настоящето състояние на климатичните промени – разрушенията, които вече сме подготвили за бъдещето си, – сами по себе си са достатъчно ужасни. Мнозина разсъждават дали имат шанс да оцелеят Маями или Бангладеш. Повечето учени, с които разговарях, допускаха, че ще ги изгубим в следващите сто години. Повишаването на температурите с два градуса обикновено се определя като прага, след преминаването на който ще настъпи катастрофа: десетки милиони климатични бежанци ще нахлуят в неподготвения свят (Джеймс Хенсън е особено многословен по повод затоплилия се с два градуса свят). Сега два градуса са нашата цел, според Парижкото климатично споразумение, и експертите дават твърде малко шансове да я постигнем.
Междуправителствената група експерти по промените в климата (МГЕКП) обнародва редовни доклади, често наричани „златен стандарт” на климатичните изследвания. Последният от тях предсказва, че ще повишим температурата с четири градуса към началото на следващия век, ако нещата продължат по сегашния начин. Но това е само усреднена прогноза. Горната точка на кривата на вероятностите се намира на чертата 8 градуса и авторите на прогнозата засега не са измислили как да се справим с топенето на вечната замръзналост.
Освен това, в докладите на Междуправителствената група не се отчита напълно ефектът на албедото (колкото по-малко е ледът, толкова по-слабо е отразяването на слънчевата светлина, която се поглъща от земята, и така още повече я нагрява), а също и изчезването на горите и другата флора (която поглъща въглерода от атмосферата). И двата фактора ще ускоряват затоплянето, а историята на планетата разказва, че температурата може да се колебае с амплитуда до 5 градуса включително в продължение на 30 години. Последния път, когато земята е била по-топла „само” с четири градуса, пише Питър Бренън в новата си книга „Свършеците на света” (The Ends of the World), в която се разказва за масовите измирания, настъпили на планетата, линията на световния океан се е намирала на стотици футове по-високо.
На Земята вече е имало пет случая на масово измиране, преди да започне това, което преживяваме сега. Всяко от тях толкова силно е прочистило еволюционния регистър, че е занулило планетарния часовник; затова много климатолози ще ви кажат, че това много прилича на бъдещето, в което вече практически сме влезли. Ако сте преминали юношеската възраст, вероятно сте чели в училищните си учебници, че измиранията са били резултат от падането на астероиди. В действителност всички, с изключение на онова, при което са загинали динозаврите, са били заради климатични промени, предизвикани от парниковите газове. Най-печално известното е било преди 252 милиона години. То започнало, когато въглеродът нагрял планетата с пет градуса, и се ускорило, когато поради това започнал да се освобождава метанът в Арктика. Процесът завършил с гибелта на 97% от целия живот на Земята. Сега ние насищаме атмосферата с въглерод с много по-високи темпове, според повечето изчисления – минимум десет пъти по-бързо. И скоростта непрекъснато се увеличава.
Точно за това мислеше Стивън Хокинг, когато тази пролет каза, че през следващото столетие видовете трябва да колонизират други планети, за да оцелеят, и точно това подтикна Илон Мъск да обнародва плановете си за създаването на Марс на обитаема среда в срок от 40 до 100 години. Те, разбира се, не са специалисти, и е възможно просто да са се поддали на ирационална паника като вас и мене. Но мнозина трезвомислещи учени, от които вземах интервюта през последните няколко месеца, най-авторитетните и заслужилите в областта, слабо поддаващи се на паника – а много от тях са съветници на Междуправителствената група по климатичните промени, макар че я критикуват за консерватизъм, – постепенно също са стигнали до апокалиптичен извод: нито една реалистична програма по намаляване на емисиите сама по себе си не може да предотврати климатичната катастрофа.
През последните няколко десетилетия терминът „антропоцен” се премести от академичния дискурс в популярния речник. Това название, дадено на геологичната ера, в която живеем, стана начин да дадем сигнал, че е настъпила нова епоха, отделена от предходната история на планетата с намесата на човека. Единственият проблем на термина е това, че той намеква за завоюване на природата (и дори е сходен с библейското „владичество”). И колкото и оптимистично да сте настроени по отношение на идеята, че ние вече сме разорили природата (което ние, разбира се, сме направили), съвсем друго нещо е да си дадем сметка дали не сме я провокирали, когато отначало от незнание, а после умишлено отричайки това, сме влияли на климатичната система, която сега с нас ще воюва дълги векове, докато не ни унищожи. Именно това има пред вид Уолъс Смит Брокър, добродушният океанограф, авторът на термина „глобално затопляне”, когато нарича планетата „сърдит звяр”.
II. Топлинната смърт
Ню-Йорк става втори Бахрейн
Хората, както и всички млекопитаещи, са топлинни механизми. За да оцелеем, трябва непрекъснато да се охлаждаме – като кучетата, които изплезват език. Поради това, температурата трябва да е достатъчно ниска, за да може въздухът да изпълнява функцията на нещо като охлаждащ агент, отнемайки топлината от кожата, и механизмът да продължава да работи. При затопляне със седем градуса това ще стане невъзможно на обширни територии около екватора на планетата, особено в тропиците, където влажността създава допълнителни проблеми. В джунглите на Коста Рика, например, влажността обикновено е 90%, при температура над 40 градуса по Целзий просто да се ходи на открито там вече ще бъде смъртно опасно.
И резултатът няма да закъснее: за няколко часа човешкото тяло ще се свари до смърт отвън и отвътре. Онези, които скептично се отнасят към климатичните промени, казват, че нашата планета и преди много пъти се е затопляла и охлаждала, но климатичният прозорец, подходящ за живот на човека, е твърде тесен дори по стандартите на историята на планетата. При затопляне с 11 – 12 градуса, повече от половината от сегашното население на земята ще загине непосредствено от горещината. През този век почти със сигурност няма да е толкова горещо, обаче изчисленията, изхождащи от запазването на количеството на емисиите, показват, че с времето може да стигнем и дотам. През този век, особено в тропиците, критичният момент може да бъде достигнат дори много преди температурата да се повиши със седем градуса. Ключов фактор тук става параметърът, наречен „температура по мокър термометър”. Както се подразбира, терминът означава „домашен" начин за измерване: температурата трябва да се измери с термометър, пъхнат във влажен чорап и окачен във въздуха (тъй като влагата се изпарява от чорапа по-бързо в сух въздух, отчетената на термометъра стойност показва едновременно температурата и влажността).
Понастоящем повечето региони са стигнали максимума от 26 – 27 градуса по Целзий по мокър термометър. Най-високата стойност на такава температура, пригодна за живот, ще бъде 35 градуса. Така нареченият топлинен стрес ще настъпи много по-рано.
Всъщност, той вече почти е настъпил. От 1980 година досега на планетата се увеличиха 50 пъти местата, където има случаи на опасна или екстремална горещина, скоро те ще бъдат още повече. Петте най-горещи летни периода в историята на Европа от началото на XVI век насам се падат на годините след 2002 година и скоро, както предупреждава Международната група, за здравето на много жители на Земята ще бъде просто вредно да се намират на улицата. Дори ако ние постигнем поставената в Париж цел да не допуснем повишаването на температурата с повече от два градуса, градове като Карачи и Калкута ще станат практически непригодни за живот, тъй като те вече ежегодно страдат от периоди на смъртоносна жега като тази, която ги парализира през 2015 г. При затопляне с 4 градуса убийствената жега, сполетяла Европа през 2003 г. и убила около 2000 души за един ден, ще започне да се смята за нормално лято.
При затопляне с шест градуса, според оценката на Националното управление за океанология и атмосферни изследвания, което е съсредоточило изследванията си само върху промените в САЩ, през лятото в долната част на долината на Мисисипи каквато и да било работа ще бъде невъзможна и всички жители на страната на изток от Скалистите планини ще бъдат подложени на топлинен стрес повече, отколкото който и да е по света сега. Както казва за това Джоузеф Ром в своето авторитетно ръководство „Климатичните промени: Това трябва да знае всеки” (Climate Change: What Everyone Needs to Know), топлинният стрес в Ню Йорк ще надмине сегашния топлинен стрес в Бахрейн, едно от най-горещите места на планетата, а температурата в Бахрейн „ще предизвиква хипертермия дори у спящи хора”. Както помните, максималната оценка на Международната група е с още два градуса по-висока. Според оценката на Световната банка, към края на века най-хладните месеци в тропиците на Южна Америка, Африка и тихоокеанските страни изглежда ще бъдат по-горещи от най-горещите им месеци в края на ХХ век.
Изкуственото охлаждане на въздуха може да помогне, но, в крайна сметка, то само ще задълбочи кислородния проблем. Отгоре на това, добре охлажданите търговски центрове на Арабските емирства не са подходящ за всички вариант, тъй като най-горещите части на света са често и най-бедните. И вярно, кризата ще се прояви най-остро в Близкия изток и в страните от Персийския залив, където през 2015 г. регистрираният индекс на горещината стигаше до 72 градуса по Целзий.
Най-много след няколко десетилетия хаджът ще стане физически невъзможен за повече от два милиона мюсюлмани, които всяка година ходят на поклонение. И работата не е само в хаджът, не е само в Мека – горещината вече ни убива. В районите, където в Салвадор се отглежда захарна тръстика, около половината от населението страда от хронични бъбречни заболявания, включително една четвърт от мъжете в страната, което се смята за резултат от обезводняване поради работата на полето, където те допреди две десетилетия можеха да се трудят спокойно. С помощта на диализа, която е доста скъпа, хората с това заболяване могат да преживеят до 5 години, а без нея – до няколко седмици. Разбира се, топлинният стрес ще ни удари не само в бъбреците. Когато пиша това изречение в средата на юни, в Калифорнийската пустиня температурата е 49 градуса по Целзий. И това не е рекорд.
III. Ще свърши храната
Молитва за зърнени храни в тундрата
Климатите са различни, а растенията варират, но главното правило при отглеждането на основните зърнени култури при оптимална температура е: всеки градус затопляне означава намаляване на реколтата с 10%. Според някои оценки – дори с 15 или 17%. А това означава, че ако планетата стане с 5% по-топла към края на века, ще имаме наполовина повече хора, които ще трябва да бъдат хранени с наполовина по-малко количество зърно. С белтъчините е още по-зле: необходими са16 калории зърно за производството на една-единствена калория месо за хамбургер, взето от крава, която е прекарала целия си живот да влошава климата с изхвърляне на метан.
Твърде оптимистично настроени физиолози посочват, че тази математика за зърнените култури е приложима само за регионите, където сега вече има оптимална температура за отглеждането им. И те са прави: теоретично, по-топлият климат ще облекчи отглеждането на зърно в Гренландия. Но, както показва новаторският труд на Розамунд Нейлър и Дейвид Батисти, тропиците вече са твърде топли, а в местата, където днес се отглежда зърно, температурата и така си е оптимална. Това означава, че дори слабо затопляне там ще тласка производителността надолу. Да се пренесат орните площи на няколкостотин мили на север не е толкова просто, защото плодородието в места като далечните Канада и Русия е ограничено от качеството на почвата. На планетата са й трябвали много векове, за да създаде оптимално плодородна почва.
Сушата може да бъде още по-сериозен проблем от горещината, а някои от най-плодородните земи в света може бързо да се превърнат в пустиня. Валежите, както е известно, много трудно се моделират, и все пак, напоследък прогнозите за това столетие са единодушни: безпрецедентна суша почти навсякъде, където сега се произвежда храна. Към 2080 година, ако емисиите не намалеят рязко, Южна Европа постоянно ще страда от екстремална суша, много по-лоша от тези, които е имало в района на прашните бури у нас в САЩ.
Същото ще засегне и Ирак и Сирия, както и останалия Близък Изток, най-гъстонаселените части на Австралия, Африка, Южна Америка и районите житници на Китай. Нито едно от местата, които сега доставят по-голямата част от храната за целия свят, няма да остане сигурен източник на каквото и да било. Що се отнася до района на прашните бури, то сушите на американските равнини и на югозапад ще бъдат не просто по-лоши, отколкото през 1930-те години, както се предсказваше през 2015 г. в един научноизследователски труд на НАСА, а по-лоши от която и да е суша през последните хиляда години. И това дори ако включим и сушите, налегнали Америка някъде от XII до XIII век, “пресушавайки всички реки на изток от Сиера Невада”, и може би станали причина за гибелта на цивилизацията Анасази.
Спомнете си: ние и без това живеем в свят, който не се е отървал от глада. Далеч не се е отървал - според повечето оценки, броят на недояждащите си по света е около 800 милиона души. Ако случайно не сте чули, тази пролет в Африка и в Близкия Изток вече е настъпил безпрецедентен глад, четири пъти по-лош от обичайното. ООН предупреди, че в отделни периоди на глад в Сомалия, Южен Судан, Нигерия и Йемен може да загинат 20 милиона души само през тази година.
IV. Климатичната зараза
Какво ще стане, ако се разтопят ледовете с бубонна чума?
Скалите, ако знаем къде да гледаме, представляват запис на историята на планетата – периоди от милиони години, сплескани от силите на геологичните епохи в слоеве с ширина от някой и друг дюйм и дори по-малко. Ледовете също могат да играят ролята на климатичен склад за замразена история, част от която можем да върнем към живот, като я размразим. Сега в арктическите ледове са затворени болести, които не са били на открито милиони години, в някои случаи – още от времената, когато хората просто не са съществували, за да се запознаят с тях. А това значи, че нашите имунни системи понятие си нямат как да се борят с тях, ако тази доисторическа зараза се освободи от леда.
Арктика също пази ужасяващи вируси, при това от не толкова отдавна. На Аляска учените вече откриха остатъци от грипа, който през 1918 г. порази към 500 милиона души и отнесе живота на близо 100 милиона – тоест, на около 5% от световното население – и почти на шест пъти повече, отколкото са загинали в световната война, за която тази пандемия става своеобразна кулминация. Както съобщи през май радио ВВС, учените подозират, че в сибирския лед се съдържат също така сибирска язва и бубонна чума – кратък вариант на историята на разрушителните човешки болести, които като салата от хладилника са извадени да се затоплят на арктическото слънце.
Експертите предупреждават, че много от тези организми всъщност няма да издържат размразяването, и посочват необходимостта от сложни лабораторни условия, в които те вече са реанимирали някои от тях: бактерия екстремофил на възраст 32000 години са съживили през 2005 г., вирус на възраст 8 милиона години се е върнал към живот през 2007 г., а вирус на 3,5 милиона години си инжектирал от чисто любопитство руски учен. Но миналата година едно момче загина, а още 20 души се заразиха със сибирска язва, изтръгнала се на воля, когато отстъпващата вечна замръзналост оголи труп на елен, убит преди не по-малко от 75 години. Две хиляди сегашни елени също се заразиха и започнаха да разнасят болестта извън границите на тундрата.
Повече, отколкото от древните болести, епидемиолозите са обезпокоени от това, че огнищата на съществуващите днес заболявания са се преместили, изменили са се или дори са се разширили от затоплянето. На първо място, това е географски ефект. Преди Новото време, когато морските пътешественици ускорявали смесването на хората и техните вируси, предимно селският начин на живот на човека служел като защита от пандемии. Днес, дори предвид глобализацията и интензивното преместване на хора, нашите екосистеми са предимно стабилни и това действа като ново ограничение. Но глобалното затопляне ще разклати тези екосистеми, което ще помогне на болестите да преодолеят преградите също така уверено, както ги преодоля Кортес. Живеейки във Франция или в щата Мейн, сега вие не се притеснявате кой знае колко заради треската денга или маларията. Но с разширяването на тропиците на север, заедно с тях мигрират и комарите; и вие ще започнете да се безпокоите. Впрочем, допреди две години не се тревожехте кой знае колко за Зика...
Между другото, Зика може да послужи като добър пример за втория тревожен ефект – мутацията на болестите. Една от причините, че доскоро не бяхте чували нищо за Зика, е, че вирусът беше „затворен” в Уганда, а втората – че той доскоро, изглежда, не предизвикваше вродени дефекти. Учените и досега не разбират напълно какво се е случило и какво са пропуснали. Обаче някои неща за влиянието на климата върху болестите ние знаем със сигурност: маларията, например, процъфтява в по-горещите райони не само, защото там за комарите е добро място за живот, но и защото с всеки градус повишение на температурата паразитът започва да се размножава десет пъти по-бързо. Това е една от причините, поради която, според оценката на Световната банка, към 2050 г. на 5,2 милиарда души ще им се наложи да си спомнят за тази болест.
V. Негоден за дишане въздух
Разпростиращият се смъртоносен смог може да отнеме живота на милиони
Дробовете ни се нуждаят от кислород, но той е само част от това, което вдишваме. Съдържанието на въглероден двуокис се увеличава: неотдавна то надхвърли 400 части на милион и според най-високите оценки, основаващи се на сегашните тенденции, към 2100 година цифрата ще достигне 1000 части на милион. А такава концентрация в сравнение с въздуха, който дишаме, ще понижи способността за възприемане на мозъка ни с 21%.
Има още едно вещество, което е дори по-страшно. Дори малко количество от него може да скъси живота с десет години. Колкото по-топла става планетата, толкова повече озон се образува и към средата на века американците вероятно ще страдат от 70-процентно увеличение на обема на вредния за здравето озонов смог, както предсказва Националното управление за океанология и атмосферни изследвания. Към 2090 г. до два милиарда души из целия свят ще дишат въздух, излизащ от рамките, определени от Световната здравна организация като „безопасни”. Една статия от миналия месец посочи, че, освен другите си ефекти, въздействието на озона на бременна жена повишава риска от аутизъм на детето (десет пъти в сравнение с други фактори на околната среда). Което би трябвало да ви накара да се замислите по нов начин за епидемията от аутизъм в Западен Холивуд.
Днес повече от 10 хиляди души умират заради фините частици, образуващи се при изгарянето на изкопаемо гориво. 339 хиляди души умират всяка година заради дима от горските пожари, най-вече заради това, че климатичните промени разшириха сезона на горските пожари (в САЩ от 1970 г. той се е удължил със 78 дни). Към 2050 г., според Горската служба на САЩ, горските пожари ще бъдат два пъти по-разрушителни от днес, на отделни места опожарените територии може да се увеличат пет пъти. Това още повече тревожи хората във връзка с влиянието на пожарите върху емисиите на въглероден двуокис, особено когато те бушуват в горите на торфена почва. Например, горските пожари през 1997 г. увеличиха глобалните емисии на въглероден двуокис с 40% и по-нататъшно горене ще означава по-нататъшно затопляне, което на свой ред отново ще допринесе за горенето.
Съществува и ужасяващата вероятност тропически гори като амазонските, които през 2010 г. преживяха „втора стогодишна суша” само за период от пет години, да изсъхнат дотолкова, че също да станат уязвими за пожари. Това не само катастрофално ще увеличи отделянето на въглероден двуокис в атмосферата, но и ще намали количеството на горите. Това е крайно лошо, защото Амазония сама ни осигурява 20% от всичкия кислород.
Има и по-обикновени видове замърсяване. През 2013 г. топящите се арктически ледове промениха азиатската схема на годишните времена, като лишиха индустриален Китай от естествената система за вентилация, поради което по-голямата част от севера на страната беше покрита от негоден за дишане смог. В буквалния смисъл негоден. Системата от стандарти, наречена Индекс за качеството на въздуха, класифицира рисковете и на върха на диапазона, от пункт 301 до 500, предупреждава за „сериозно изостряне на болестите на сърцето и белите дробове и преждевременна смъртност на хората с такива заболявания, както и на възрастните”, а за всички останали има „сериозен риск от затруднено дишане”. При това равнище на замърсяването на въздуха, „всички трябва да избягват физически усилия на открито”. Китайският атмосферен апокалипсис достигна кулминацията си през 2013 г., когато показателят на Индекса за качеството на въздуха надхвърляше 800. През тази година смогът беше виновен за една трета от смъртните случаи в страната (най-често той провокираше изостряне на различни заболявания).
VI. Вечната война
Насилието, което ще докара жегата
Климатолозите са много предпазливи, когато говорят за Сирия. Те искат вие да знаете: климатичните промени, които докарваха на страната суша, допринесоха и за гражданската война, макар че няма да е съвсем справедливо да кажем, че конфликтът е избухнал заради затоплянето. Например, съседен Ливан страдаше от същите слаби реколти. Но изследователи като Маршал Бърк и Соломон Сян (Hsiang) успяха да открият няколко неочевидни връзки между температурата и насилието. С всеки половин градус повишаване на температурата, казват те, в обществата ще се наблюдава 10-20-процентно увеличаване на вероятността за военен конфликт. В климатологията нещата не са толкова прости, но тази аритметика ужасява: на по-топлата с пет градуса планета ще има минимум два пъти повече войни, отколкото сега. И общият брой на социалните конфликти е възможно да се увеличи повече от два пъти за този век.
Както смятат почти всички климатолози, с които съм разговарял, това е една от причините военните на САЩ да обръщат толкова голямо внимание на климатичните промени: не стига, че всички американски военноморски бази ще бъдат потопени от надигащия се океан, но и работата на световния жандарм ще се усложни при двойното увеличение на престъпността.
Разбира се, климатът допринесе не само за конфликтите в Сирия. Някои предполагат, че увеличаването на конфликтите в Близкия Изток при миналото поколение отразява натиска на глобалното затопляне: хипотезата е особено жестока, ако вземем предвид, че затоплянето се ускори именно тогава, когато индустриалният свят започна да добива и изгаря петрола на региона.
Кое обяснява връзката между климата и конфликтите? Някои неща засягат селското стопанство и икономиката, много неща са свързани със засилената миграция, която и без това е рекордно голяма: минимум 65 милиона души към днешния ден са напуснали местата си и са поели из планетата. Но и такова банално явление като човешкото раздразнение играе роля. Горещината увеличава броя на престъпленията и ругатните в социалните мрежи; увеличава и вероятността някой питчър от бейзболен отбор да реши да отмъсти за улучен от топката съотборник, като фрасне противника. Дори появата на климатика в цивилизования свят не реши проблема с лятната вълна на престъпност.
VII. Постоянен икономически колапс
Мрачен капитализъм в полумизеруващ свят
Глобалният неолиберализъм, който цареше от края на Студената война до началото на Световната икономическа криза, като мантра повтаряше, че икономическият растеж ще ни спаси от всички злини.
Но след краха от 2008 г. все повече историци, изучаващи това, което те наричат „изкопаем капитализъм”, предполагат, че цялата история на бързия икономически растеж, започнала доста внезапно приблизително през XVIII век, не е резултат от изобретенията, търговията или развитието на глобалния капитализъм, а само следствие от откриването на изкопаемите горива и усвояването на енергията, получавана от тази суровина. Това довело до еднократното въвеждане на новата „ценност” в системата, която по-рано се характеризирала с изнурителна работа за постигане на „жизнения минимум”.
Преди появата на изкопаемото гориво никой не е живял по-добре от родителите си, от бабите и дядовците си или предците си преди 500 години с изключение на периодите след някои големи епидемии от рода на Черната смърт (разновидност на чумата – бел. прев.), които позволявали на оцелелите да присвоят ресурсите, освободени след масовите погребения. След като изгорим цялото изкопаемо гориво, предполагат тези учени, ние може би ще се върнем към „изходното състояние” на глобалната икономика. Разбира се, това „еднократно въвеждане” има своите дългосрочни последици – климатичните промени.
Най-увлекателното изследване върху икономиката на затоплянето е проведено също от Сян и колегите му, които не принадлежат към историците на изкопаемия капитализъм, но предлагат свой много мрачен анализ на стойността на всеки градус повишение на температурата. Тя съставлява средно 1,2% от глобалния БВП (огромна сума, като се има пред вид, че съответния растеж ние смятаме за „мощен”). Това е най-прецизният труд в тази област и средната им прогноза се изчислява на 23% загуби от доходите на глава от населението към края на този век (което ще се отрази на селското стопанство, престъпността, енергетиката, смъртността и пазара на труда (за това четете тук).
Още по-страшно е, когато разглеждаме цялата крива на вероятностите: казват, че съществува 12-процентен шанс към 2100 г. климатичните промени да намалят глобалното производство повече от наполовина и 51-процентен шанс да понижат БВП на глава от населението с 20% и дори с повече, ако емисиите в атмосферата не намалеят. За сравнение: световната икономическа криза понижи за известно време глобалния БВП приблизително с 6%. Сян и колегите му оценяват вероятността към края на века този постоянен и необратим ефект да бъде 8 пъти по лош, като едно към осем.
Мащабите на икономическото опустошение трудно могат да бъдат разбрани и вие можете да започнете с опитите да си представите как би изглеждал сега светът с наполовина по-малка икономика, с наполовина ефективно производство и само с половината от днешните работни места в целия свят. На този фон отмяната на полетите тази пролет в парализирания от горещините Финикс изглежда икономическа дреболия. И освен всичко друго, идеята на правителството да отложи мерките по намаляването на емисиите в атмосферата и, вместо това, да разчита изключително на икономическия растеж и технологиите, които трябва да решат всичко, изглежда абсурден бизнес план.
Помнете, че всеки самолетен полет Ню Йорк – Лондон и обратно струва на Арктика още три квадратни метра лед.
VIII. Отровените океани
Океанът бълва водороден сулфид на Брега на скелетите
Че океанът ще стане убиец, е ясно. Ако не намалеят радикално емисиите в атмосферата, ще видим как към края на века морското равнище ще се покачи минимум с четири фута, а може би и с десет. Една трета от всички големи градове в света са разположени на крайбрежието, да не говорим за електростанциите, военноморските бази, селскостопанските площи, риболовните стопанства, делтите на реките, оризовите плантации. И дори това, което се намира по-високо от 10 фута, ще бъде заливано много по-лесно и редовно, ако водата се покачи толкова високо. Днес минимум 600 милиона души живеят в зоната на досегаемост на 10-метрово покачване на морското равнище.
Но залетите домове са само началото. Понастоящем повече от една трета от световния въглерод се поглъща от океана и слава богу, защото иначе затоплянето би вървяло много по-бързо. Но в резултат става това, което наричат подкиселяване на океана, което само по себе си може да прибави още половин градус към затоплянето през този век. То вече отравя водоемите на планетата, където, както си спомняте, се е зародил първият живот. Може би сте чували за „обезцветяването на коралите”, тоест, за тяхното измиране. И това е много лоша новина, тъй като кораловите рифове лежат в основата на повече от четвърт от целия морски живот, който дава храна на половин милиард души. Подкиселяването на океана ще въздейства и на рибните популации, макар засега учените да не могат да предскажат как ще повлияе то на онова, което ловим в океана за храна. Те знаят, че в подкиселената вода стридите и мидите ще се опитат да увеличат черупките си. А когато нивото на рН в кръвта на човека падне толкова, колкото то падна в океана по време на последното човешко поколение, това води до гърчове, а при някои хора и до смърт.
Това не е всичко, което може да повлече след себе си подкиселяването на океана. Поглъщането на въглерод може да отвори примка на обратна връзка, в резултат от която във водата с ниско съдържание на кислород ще се размножават различни микроби, които ще направят водата още по-„аноксидна”, отначало дълбоко в океана, в „мъртвите зони”, после все по-близо до повърхността. Тогава ще измрат дребните видове риби, които няма да има какво да дишат, поради което поглъщащите кислород бактерии още повече ще се размножат, увеличавайки два пъти примката на обратната връзка. Този процес, заради който мъртвите зони ще се разрастват като раково образувание, като разрушават морския живот и унищожават риболова, е вече доста напреднал в някои части на Мексиканския залив и край Намибия, където сероводородът клокочи в морската вода на протежение на хиляди километри край брега, известен като Брега на скелетите. Първоначално названието се появи заради отпадъците от местния промишлен улов на китове, но сега то стана актуално както никога досега. Водородният сулфид е толкова токсичен, че еволюцията ни е научила да долавяме и най-слабите му следи, затова носовете ни са толкова чувствителни към метеоризма. Освен това, именно сероводородът някога е довел до гибелта на 97% от живота на планетата, когато всички примки на обратната връзка са били задействани и циркулиращите реактивни потоци на нагретия океан са спрели да се движат – това е любимият газ на планетата за организиране на естествен геноцид. Постепенно мъртвите зони на океана се разширили, убивайки морски видове, доминирали в океана милиони години, и газовете, които неподвижната вода започнала да отделя в атмосферата, унищожили всичко на сушата. Включително и растенията. Изминали милиони години, докато океаните се съвземат.
IX. Големият филтър
Не можем да продължим да бездействаме, парализирани от страх
Защо не осъзнаваме всичко това? В последното си есе колкото цяла книга индийският писател Амитав Гош се чуди защо глобалното затопляне и природните катастрофи още не са станали главна тема на съвременната фантастика: защо ние сякаш не сме в състояние да си представим климатичните катаклизми и защо още не са се появили множество романи, чийто жанр той кратко нарича полуфантастични утопии, породени от „страха от природата”.
“Представете си, например, сюжети, изградени около въпроси от рода на: „Къде беше, когато падна Берлинската стена?” или „Къде беше на 11 септември” – пише той. – Ще може ли някой ден в този дух да попитаме: „Къде беше, когато настъпиха 400 ppm (400 части на милион е количеството въглероден двуокис в атмосферата сега – бел. прев.)?”или „Къде беше, когато се разцепи шелфовият ледник Ларсен В?”.
Отговорът му гласи: “Вероятно не осъзнаваме, защото дилемите и драмите, свързани с климатичните изменения, са просто несъпоставими с онова, което обикновено разказваме за себе си, особено в романите, предназначени да описват по-скоро личностното развитие, отколкото ужасяващата съдба на цялото общество”.
Разбира се, тази слепота не може да трае дълго: светът, в който скоро ще живеем, няма да го допусне. В света, който ще се сгорещи с 6 градуса, екосистемата на земята ще ври и кипи от толкова много катастрофи, че ще ги наричаме просто ”времето”: непрекъсната поредица от неуправляеми тайфуни и торнада, наводнения и суши, планета, редовно разтърсвана от климатични явления, които не много отдавна са унищожавали цели цивилизации. Свръхмощни урагани ще връхлитат все по-често и ще ни се наложи да създадем нови категории, за да ги описваме. Торнадата ще станат по-високи и по-широки. Хората са свикнали по времето да предсказват бъдещето, но скоро във времето ще виждаме отмъщението на миналото.
Много хора възприемат климатичните въпроси като един вид морален и икономически дълг, натрупал се от момента на началото на индустриалната революция. Сега трябва да го изплатим за няколко века наведнъж. Това в известен смисъл е разумна концепция, тъй като изгарянето на въглерод е започнало в Англия на XVIII век, последвано от всичко останало. Но повече от половината от целия въглерод човечеството е изхвърлило в атмосферата през последните три десетилетия. А 85% - след края на Втората световна война. Това означава, че само за едно поколение глобалното затопляне ни е довело до прага на катастрофа от планетарен мащаб и историята на самоубийствения път на индустриалното общество също се измерва с продължителността на един човешки живот.
Баща ми, например, е роден през 1938 г. и сред първите му спомени са новините за Пърл Харбър и последвалите легендарни пропагандни филми за ВВС на САЩ, които, освен всичко друго, са рекламирали индустриалната мощ на американската империя. А сред последните му спомени са новините по телевизията за Парижкото климатично споразумение, подписано в състояние на отчаяние десет месеца, преди той миналия юли да умре от рак на белите дробове. А майка ми е родена през 1945 години в семейството на немски евреи, избягали от пещите, в които били изгорени роднините им. Сега тя се наслаждава на своята седемдесет и втора година живот в американския потребителски рай, основан на доставките от целия индустриален свят. Вече 57 години тя пуши цигари без филтър.
Или учените: някои от онези, които първи откриха промените в климата, все още са живи. Много от тях още работят.
Уоли Брокър е на 84 години и всеки ден пътува до обсерваторията „Ламонт-Дохърти”. Както повечето от първите, които забиха тревога, той смята, че никакво намаляване на емисиите само по себе си няма да помогне да се избегне катастрофата. Вместо това, той залага на улавянето на кислорода – непроверена технология за извличане на въглеродния двуокис от атмосферата, която, според оценката на Брокър, ще струва не по-малко от няколко трилиона долара, а също така на различни форми на „геоинженерията”, както обикновено наричат множество много смели технологични проекти, дотолкова неправдоподобни, че мнозина климатолози предпочитат да ги разглеждат като мечти или нощни кошмари, породени от научната фантастика.
Особено го привлича така нареченият аерозолен метод, който подразбира разпръскване в атмосферата на такова количество серен диоксид, че, превърнал се в облак от сярна киселина, той ще може да покрие една пета част от небето и да отрази 2% от слънчевите лъчи, като осигури на планетата поне малко пространство за температурен маньовър. „Естествено, това ще направи залезите ни твърде червени, небето – мътно, а дъждовете – киселинни – казва той. – Но вие трябва да оцените мащаба на проблема. Няма да се откажете да се избавите от огромен проблем заради това, че решението му ще предизвика няколко малки”. „Мене вече няма да ме има на този свят – каза ми той след това – но през вашия живот…”
Джим Хенсън (Jim Hansen) е още един представител на това първо поколение. Родил се през 1941 г. и станал климатолог в Университета на щата Айова, разработил новаторския Нулев модел (Zero Model) за прогнозиране на промените в климата, а после станал ръководител на климатичните изследвания на НАСА. По-късно подал иск срещу правителството, обвинявайки го в бездействие по въпроса за глобалното затопляне (освен това, няколко пъти бил арестуван за протести). В съдебния иск, подаден от колектив с названието „Надежда за нашите деца”, чийто лозунг често звучи като „деца против промените в климата”, претенцията се основава на това, че ако правителството не вземе мерки във връзка с глобалното затопляне, то ще наруши конституцията, прехвърляйки огромни разходи на бъдещите поколения.
Делото ще се гледа тази зима в окръжния съд на щата Орегон. Неотдавна Хенсън се отказа от идеята за решаване на проблема с климата само чрез въглеродния данък, който той по-рано смяташе за предпочитан подход, и започна да изчислява общата стойност на допълнителните мерки за извличане на въглерода от атмосферата.
Хенсън е започнал кариерата си с изучаването на Венера, която навремето била много сходна със земята планета с голямо количество необходима за живота вода преди климатични промени да я превърнат в сухо необитаемо кълбо, заобиколено от негоден за живот газ. Към тридесетте си години преминал към изучаване на нашата планета, преценявайки, че не е задължително да се вглежда някъде в Слънчевата система, за да изследва бързите промени на околната среда, след като прекрасно може да ги види на собствената си планета. „Когато пишехме нашата първа статия за това през 1981 г. – разказа ми той, – помня, че казах на един от съавторите: това ще бъде много интересно. Някой ден ще видим как всичко това ще започне да се случва”.
Някои от учените, с които разговарях за глобалното затопляне, се позоваваха на известния парадокс на Ферми. Той звучи така: щом вселената е толкова голяма, защо нито веднъж досега не сме се натъкнали на следи от разумен живот? Според тях, отговорът е, че естествената продължителност на всяка цивилизация може би трае само няколко хиляди години, а индустриалната цивилизация е възможно да трае само няколкостотин. Не е изключено в огромната вселена, където звездните системи са разделени от гигантски разстояния, цивилизациите чисто и просто да се самоунищожават по-бързо, отколкото успяват да се доберат една до друга. Питър Уорд, един харизматичен палеонтолог измежду тези учени, които откриха, че предишните масови измирания на планетата са били обусловени от парниковите газове, нарича явлението Големия филтър: „Цивилизациите се зараждат и се развиват, но след това природен филтър ги води към измиране, така че те доста бързо изчезват – каза ми той. – Ако погледнем нашата планета Земя, ще видим как този филтър се е задействал и в миналото, когато са ставали масовите измирания”. Масовото измиране, което преживяваме сега, едва е започнало, така че занапред ни чака много смърт.
Звучи невероятно, но въпреки това, Уорд е настроен оптимистично. Също като Брокър, Хенсън и много други учени, с които беседвах. Ние не сме си създали някакъв особен вид религия във връзка с климатичните промени; религия, която би могла пред лицето на потенциалното ни изчезване да ни утеши или да ни вдъхне решимост. Но климатолозите притежават своеобразна вяра, че ще намерим начин да се справим с глобалното затопляне – просто защото сме длъжни.
Трудно е да се разбере доколко е убедителна тази мрачна увереност и дали тя не е поредната заблуда. Глобалното затопляне може да стане поредната хубава поучителна притча, но, естествено, някой трябва да остане жив, за да я разкаже. Учените знаят, че дори само за постигането на Парижките цели към 2050 г., емисиите на въглероден двуокис от енергетиката и промишлеността, които засега се увеличават, всяко десетилетие трябва да намаляват наполовина. Емисиите от селското стопанство (горска сеч, скотовъдство и т. н.) ще се наложи да се сведат до нула. А ще ни се наложи и да изобретим нови технологии, за да извличаме ежегодно от атмосферата въглерод два пъти повече от количеството, което сега извличат растенията от цялата планета. Въпреки това, учените като цяло са уверени в изобретателността на хората. Те дават за пример проекта „Аполон” – дупката в озоновия слой, която закърпихме през 80-те години на миналия век, а също и това, че съумяхме да не се унищожим взаимно със собствените си ръце. Щом можахме да си сътворим свършек на света, то така или иначе ще можем да се справим с него. Планетата не е свикнала да я провокират така и климатичните системи, устроени да реагират след стотици и хиляди години, ще ни пречат. Но когато ние всички, дори и най-късогледите, най-накрая осъзнаем каква вреда сме нанесли на планетата и какъв свят сме сътворили около себе си, ще успеем да намерим начин да го направим пригоден за живот. Друг вариант тези учени просто не могат да си представят.
New York Magazine, юли 2017 г. / „Култура“, февруари 2018 г.
Превод: Виржиния Томова
Коментари
Публикуване на коментар