СТАВАМ БЕЗРОДЕН

  Не търсете тука Ботев, ни Берое

Дългото препускане в нощта не иска извинение
за изпуснатите скъпоценни камъни по пътя
и за прибързаните заключения...

(Туй, да знаете, не е за разпяване)

(И не по Верди или белканто по бакалски)

Това е то, премислих доста, слагам точка на съновиденията.

Не ще съмнение, че яснота ме сполети, прощавайте,
напускам ви и т.н. Първом, мило либе, майко-татко,
сестро... Многоточия в устичката на всичкия римски легион
безимен, до девето коляно и нататък между пръстите
на краката. Няма място повече и за „мястото“.

Псувните като псалми и песнопения, но казах вече

Нали светът е голям, насам-натам, не е от вчера и обядът,

който сдъвках на вечеря. Не ще и дума, думата

на българските емигранти свобода ли е, не ли?

Утре, то нивга не умира / n e v e r   d i e s   i r a e

Само пощальонът е месия, но в ре мисия.

Едно кратко стихотворение: не ми е до вдъхновение.

Мърцина да не поминувам стари и нови скрижали
и животът да ме не подмине, ще бъда сам посоката

и пътят, и собственото си предназначение.

Не ме търсете, докато не ви потърся аз: —

— със пушка или друго, хладно въобръжение!

Последното добавям от учтивост, не ще ми липсват

вашите свинксове — без удивителни, без граматика дори,

несъвместими части на речта. Казах, няма повече

да се повтарям. Не предупреждавам, а заминавам.

Изличавам се, изтривам и последен спомен.

2012–2018