Кой (почти не) уби Джеймс Бонд?

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ… за налагането на т.нар. българска следа в покушението срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. не малък принос има Йън Флеминг, създателят на агент 007. „Кой щеше да повярва – пише Кристофър Хичинс – на някаква параноидна история за българите, които се опитват да убият папата през 1981 г., ако не беше споменът за българските роботи на Москва от споменатата книга („От Русия с любов“).“ Цитатът е от есето „Садист, нарцисист, перверзник“, посветено на Флеминг и поместено в сборника „Императорите на сладоледа“, 2017. Ако се зачетем в самия роман, ще видим, че споменатите от Хичинс „български роботи“ са „късокраки“ и „набити“ човечета, вършещи (очевидно) мръсната работа на Кремъл по премахването на определени обекти. Че българските тайни служби са били оръдие на съветските, едва ли бива да се съмняваме, но дали това е била специализацията им на международното поле и защо описанието на тези „български роботи“ така напомня днешните мутри или тогавашните олимпийски надежди, засега ще остане неизяснено. Във всеки случай оказва се, че българите са добре представени в споменатото шпионско романче:

„Да се убие този Бонд е лесна работа. Всеки платен български убиец може да го свърши, ако му се дадат точни указания. По-важна и по-трудна ще е втората част на операцията — разбиването на репутацията на Бонд.“ За последното, разбира се, ще се погрижат французите, които, случайно или не, са друга недолюбвана от Флеминг нация, както личи веднага от следващия цитат: „За първия контакт избрах Истанбул. /…/ Като център е разположен удобно — с къси линии за връзка с България и Черно море. /…/ Имаме прекрасни възможности да оказваме влияние на френския печат. /…/ Остава, освен това да решим точно кога в картината ще се появи Гранитски.“ (Тук, разбира се, не е търсена никаква прилика с действителни лица, наши съвременници и пр. бивши сътрудници на тайните служби.) Но да продължим с нелицеприятното описание, което дава Флеминг, почитател на Чърчил, друг наш „почитател“: „Имат цяла ескадрила за малките си човечета, които аз наричам „безликите“. Толкова си приличат, че никога не ги разпознаваме. Дребни гангстерчета, най-вече смрадливи българи, които им вършат черната работа.“ Или още: „Едва когато Бонд се приближи, успя да разпознае късокраките, облечени в обикновени дрехи, българи от виещите се цигански носии. Безликите като че бяха повече на брой от циганите, почти двама към един. /…/ Прикривай ме — извика. — Засече на първия изстрел. Проклети да са тия българи. Бог знае какво си мислят, че правят.“ За съжаление обаче „страшните“ българи и много гинат, както се вижда от това изречение: „Казва да продължа да му пращам българи. Тази вечер убили десет. Искат му се още.“

Но все пак става дума за булевардна литература, „Студената война е във вихъра си, а Джеймс Бонд е известен фикционален боец на тихия й фронт – пише Вирджиния Захариева. – И отношението към въпросните българи е преди всичко позиционно, политическо, вестникарско. В романа на Флеминг те са толкова злонамерени и кьопави, колкото ги представя западната преса, и толкова отегчителни, колкото ги представя нашата. Но крайностите помагат, ако не за светлосенките на смисъла, то поне за грубите очертания на проблема. „Ние“ сме The Faceless Ones, „безликите“ слуги на руснаците. Тук към низовия социален статус е добавен и елементът на безкритично подчинение на българските служби спрямо чужди такива, т.е. ние сме злодеи в услуга на злодеите, нещо като злодеи втора категория. Ако нямаш лице, не можеш да се издигнеш дори до истински отрицателен герой.“

Каква беше изненадата ми обаче, когато, прелиствайки това книжле в електронния му вариант, стигнах до края, където Джеймс Бонд едва не е убит с… телефонна слушалка, където, изглежда, е монтиран пистолет. След неуспешния опит да го застреля и последвалия кратък сблъсък в хотелска стая в Париж, руската агентка все пак успява да ритне британския си колега 007 с отровната игла, монтирана на обувката ѝ. Дали пък и руско-българските тайни служби не са черпили идеи от Флеминг?!