Вдъхновеният поет е поет без творба

Вдъхновеният поет е поет без творба, прочетох

у Агамбена и се замислих. Това ще да потрябва, рекох,

и ето, че сега съм вдъхновен и без творба. Защото

творбата изисква, за да се сбъдне, и без моята

помощ и посредничество, но и много повече. Затова

и нищо напоследък, всъщност от доста време,

колкото толкова. Нищо повече, и нищо по-малко.

Вдъхновението не записва нищо, няма ги тежестите

на таланта, да си спомняш важните неща. Понеже то

не записва нищо, вдъхновеният поет е поет без творба,

казва Агамбен. От толкова време и нищо от казаното,

или онова другото в безпорядъка на същото и на едното

му из-казване. Макар и да служи като някакво обяснение,

не изисква нищо това отсъствие на творба, и условие,

но пък и претенциозно откъм живеене. Когато пуб-

ликата е жадна, ти какво ще ѝ дадеш, каква

менителница на егото? За кога да се прекръстиш

в нова вяра? Ако и без ръце, Рафаело пак щял да е велик

художник. Тези феноменологични италианци; първата

манифактура и т.н. Това работи по същия начин,

но примерът е особен, някак по аналогия на битието,

ама, разбира се, тази аналогия за енти път.

Именно и творбата като едно следствие и едно насле-

дяване на последствията. Вдъхновеният поет е поет без творба,

видях у Агамбена и си записах. Какво нахалство, той про-

дължаваше, че никой не пише обзет от нещо си, вце-

пенен, ако е до вцепенение, etwa е на немски, и, едва

по-късно, да речем, след това. Високопарно, но и вярно.

Всичко това, което не изисква бързина на ума и талант.

И никакво банално положение на тялото, на стол

и с ръце на масата, или нещо подобно, че кой пише легнал?

Повторението се опитва да внуши нещо, да запази са-

мообладание, да възвърне нещото на усещането. Versus,

vespertine, който (се) обръща отново, както в траекторията

на слънцето, тази първа и изпълна метафоричност.

Толкова много и толкова малко, лекота или изискване

на μετα, без пресищане и без „без“, че творбата предстои,

а вдъхновението чезне, сякаш е било въобще преди

малко или повече. Вдъхновеният, който е без творба,

ще рече, във всеки един момент, който идва, и си отива

с нещо, от нещото, в промеждутъка, самата зирка светлина.

В противен случай него го няма, вдъхновения поет, 

щом творбата е налична, щом е на лице като гримаса

или като маска на рецитатор. Вдъхновеният поет,

за него ми е думата, който е поет без творба, както 

пише Агамбен, този невротичен италианец, когото

досега отбягвах.