Lalacanese

Лакан сравнява истината с богинята Диана – уж покровителка на лова, но като всяко божество и винаги нещо повече, неприкосновено и непредвидимо. Когато нещастният Актеон я зърва гола, тя побеснява и го превръща в животно – обречено да бъде разкъсано от собствените му ловни кучета. Този мит като че представя цялата психоанализа в компресиран вид: в терапевтичния процес стремежът към истината задължително минава през „смъртта“ на Другия – така въображаемият и цялостен Аз се възстановява като реален възел на симптомите си – своята страховита глутница.