Одисей, сиреч неприятности, или за древната етимология на яда

По повод „Одисеята“ на Кристофър Нолан – с други думи, за да сме актуални и все така ободряващо експресивни – можем да отбележим (независимо кои сме „ние“), че името на героя най-вероятно произлиза от глагола ὀδύσσομαι (одѝсомаи) със значение „ядосвам“. Това личи от следния пасаж в XIX песен на поемата, където дядото на Одисей – Автолик, поклонник на Хермес, също тъй измамник и крадец – решава внукът му да носи именно това име, защото самият той пристига в Итака „ужасно разсърден“:

Към дъщеря си и зетя сега Автолик се обърна: „Рожби обични, сложете му името, що ви предлагам. Тука в Итака пристигам ужасно разсърден на много смъртни, които живеят на тази земя многохранна. Ей затова Одисей го зовете – «сърдитко». Когато той израсте, да си дойде във гордата дядова къща, гдето в Парнас съхранявам несметните мои богатства, дарове аз ще му дам да се върне в Итака доволен.“ (превод Георги Батаклиев)

Името на Одисей – или, ако предпочитате, Удейс („Никой“), както сам се представя на Полифем – отразява образа на човек, който е „мразен“ или е „човек на гнева“, белязан от враждебността на боговете, най-вече на Посейдон.

Любопитното е, че тази етимология може да бъде разбрана по начин, който звучи изненадващо близък и на български. Подобно на българския „яд“, който развива значения от областта на яденето, отровата и гнева, следвайки протоиндоевропейския корен *ed- „ям; ядене“ (срв. англ. eat, нем. essen, лат. edere, гр. ἔδω (edō) и една напълно възможна вторична семантизация („не вливай ми в сърдце отрова“). Тази посока на размисъл е любопитно близка до реконструкциите, предложени от Клаас Веек, според когото ПИЕ основа *h₃ed- със значение „отхапвам“, „забивам зъби в някого/нещо“, също и „жиля“, впоследствие развива значения като „мразя“, „изпитвам враждебност“.

Затова и българският глагол „ядосвам“ изглежда толкова любопитно в този контекст, събирайки ведно „яденето“, „яда“ като отрова и представата за вътрешно разяждане – една метафоричност, която се оказва далеч по-древна, отколкото бихме предположили.

Не е без значение вероятно и че първата дума на „Илиада“ е именно μῆνιν („гнева“), докато първата дума на „Одисея“ е ἄνδρα („мъжа“). Ако първата поема е епос за разрушителния гняв на Ахил, то втората е епос за човека, който трябва да понесе последствията от божествения гняв. А и самото му име, изглежда, не позволява да избяга от тази съдба.



Използваното изображение е дело на Каролин Кавалие