За азазика на Азазел, или за втвърдяването на определителния член

La celebridges Lalangue

„Без съмнение езикът е направен от lalangue“, отбелязва Жак Лакан, посочвайки амбивалентността на този „тъмен предшественик“ – едновременно първичен език и предразбиране, оставащо невъзможно за пълно интегриране в реда на означаващото и смисъла. Терминът, сглобен от определителния член la и съществителното langue, предполага като един от своите (не)възможни преводи формата „езиезик“. Това своеобразно фонетично заекване огъва класическото разбиране за системно-структурната същност на езика и разколебава неговите ясни граници.

В генеалогичен план този (ези)език препраща към ранните хипотези за произхода на човешката реч: „Prima gentium lingua poetica“ („Праезикът на народите е бил поетически“), заявява още Джамбатиста Вико. Дори етимологията на класическото bar-baros – с което елини и римляни маргинализират Другия – отвежда тъкмо към артикулационното заекване, към онзи, който не говори, а „барбаросва“.

Ако глаголът е „слонът“ в българската граматика, то преходът към втората дума от слогана свръх-възхвалява езиезика на Реалното: celebridges. Текстовата стратегия тук работи в два вектора – мост (bridges), който свързва Безсъзнателната инфраструктура, и възхваляване (celebrates) на вечно изплъзващия се Обект на желанието.

Най-малкото и същевременно най-голямо общо кратно на тази операция е Finnegans Wake на Джеймс Джойс, откъдето е зает и самият неологизъм. Написан формално на английски, романът конструира собствен идиолект, синтезиращ елементи от десетки езици – включително български топоними, реалии и исторически асоциации. В смущаващия синтаксис на един от женските гласове четем:

I could love that man like my own ambo for being so baileycliaver though he’s a nawful curillass and I must slav to methodiousness.

Или в превод:

Можех да обикна този човек като собствената си амвона, задето е такъв крепкоумен надървник, ако и ужастен кирилясник – трябва само да слогословя методийството.

„Джойс е във връзка с удоволствието (joy), което е наслаждение (jouissance), написано на lalangue – в случая английски; това вджойсване (en-joycing), това наслаждение е единственото нещо, което може да се извлече от текста“, коментира Лакан, добавяйки сдържания съвет: „Четете Бдението, без да се опитвате да разбирате…“

Имаме правото и да не го послушаме. Навлизайки през тази локална глосолалия – от гръцките γλῶσσα (език) и λαλεῖν (говоря, дърдоря) като парадоксално артикулиране на въображаем речников ред – накрая отново достигаме до началното la. То задава тона, по който настройваме гла-ласа; то е скандирането (ла-ла-ла), правилно трансгранично преминаване през езика.